|
|
| Тема |
 Какви ти "вечни", какви ти "размисли"? |
|
| Автор |
лилитyk (chicken soup) |
|
| Публикувано | 08.02.02 03:38 |
|
|
|
Нито съм от "вечните", нито съм от "размисливите"... но понякога се случва и аз да имам, уж... нещо да казвам, пък няма на кого... защото това дето ми се върти из "вътрето" не е нито важно, нито за отбелязване, нито за запомняне, нито за показване... обаче!... го има.
И ето ти парадокс.
Парадоксът на дребните неща, притежание на парадоксално дребният човечец (в случая - лилитук)... хем е дребно това дето ме човърка, но хем не ми дава мира. От друга страна - хем не си заслужава никого да товаря точно с това, хем... ако не го направя... така лошо ще се подуя, че ще е въпрос на съвсем малко време да се пръсна и да оплескам по равно и заслужаващи и незаслужаващи. Излишъците са опасно нещо... да.
Понякога намирам в себе си Обществено Полезни Излишъци (ОПИ).
Тогава е някак си хубаво да ги разхвърлям наляво-надясно с непремерен жест и да се отдръпна, за да погледам ЩЕ ли се хване зрънцето, или ще изгние... (не говоря за случаите, в които се оказва, че просто храня птиците, защото този случай го слагам в графата - "вместо да изпиша очи, изписвам вежди"... т.е. става не точно това, което съм искала да стане, но поне това, което става не вреди никому).
Та.... думата ми беше за това, че се справям някак си с ОПИ-тата, но определено имам проблеми с неОПИ-тата или по друг начин казано - НеОбщественоПолезнитеИзлишъци са си бреме и е цяло чудо ако след чудовищното има натрупване... все пак остане някакво място и за мен самата в това Не Обществено Полезно мое "вътре"... защо го наричам така? Ами защото нали средата била определяща и с каквото си заобиколен, на такова заприличваш. И ако това е максима, определяща външната среда... кое в нея не би могло да се приложи и за вътрешната, а? Изглежда много логично. Направо не мога да се самооспоря.
Ако някой може - нека го оспори :)
.... защото някак е тъпо... ако е вярно.
Май се отплеснах. Бях започнала да пиша за нещо дето уж не ми дава мира... пък така и не успях да стигна до него. Може би така е по-добре. Ще увеличавам баланса на НеОбщественоПолезнитеИзлишъци вътре в себе си... и нядвайки се, че нищо в света не се губи, а само преминава от едни ръце в други... ще ми е хубаво да знам, че и аз съм спестила нещо на света (спестила, в смисъл, че съм му го спестила от случване, а не, че съм си открила спестовен влог за неполезности... макар, че и това не е съвсем невярно ако го погледнем откъм балансната му стойност :)
Важното е, че завършвам писанието си с усмивка.
Бъдете здрави!... А! И ако ви е на сърце - теглете по една усмивка... пък ако ще и да е снизходителна :)
:)))
| |
| |
| 
|
|
