Точно преди една година бях в същото състояние като теб...Между другото тогава именно тук се спасих да не полудея...оттогава тези клубове са много специално място за мен...

Вместо отговор ти подарявам едно стихотворение. Подари ми го една приятелка миналата година за рождения ми ден. Най-странното е, че тя нямаше никаква представа какво се случва с мен - а това стихотворение някак обобщи състоянието ми толкова точно, че чак дъхът ми спря...Стават и такива чудеса...Затова сега ти го давам на теб - а ако те докосне и се познаеш в него, запази го и го дай на някой друг, когато е необходимо...

--------

Да четеш въпросителни

Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало


Хулио Кортасар