|
В биографията на една жена, живяла в началото на миналия век, прочетох един неин сън. Направи ми силно впечатление и ми стана интересно дали това се дължи на идиосинкразия , или ще заинтригува и още някой.
Та, моля за мнението ви
"Стигнах до голяма река. Водата й беше зелена и течеше бавно и монотонно. В нея видях да се носят белите тела на жени. Бавно течението ги носеше покрай мен. Отстрани до мен растяха големи златни тръстики. Не виждах начин да премина реката. Направих опит да я прегазя, и моментално усетих как водата ме засмуква надолу. В ужаса си се хванах за една от златните тръстики, за да се издърпам обратно, но тя се счупи в ръката ми и червени капки кръв потекоха от нея. Тогава сграбчих клона на едно дърво и се издърпах вън от водата, на песъчлив бряг. Отново се загледах в жените, носени от течението. Една от тях дойде близо до мен. Аз я издърпах и я положих на пясъка. Тя отвори очи, и аз я попитах "Защо се оставяш да те носи течението? Накъде отива реката?" Тя каза "Когато бях малка, ми беше студено, а водата беше топла. Гмурнах се и от тогава съм в реката. А тя вечно тече, но никъде не отива. Няма начало и няма край." Попитах я "защо не ходиш? Виж, аз те спасих!" А тя каза "Погледни какво е направила реката със краката ми." Аз погледнах и видях, че тя няма крака, само зелени водорасли на мястото им. Каза ми "Пусни ме обратно в реката, аз не мога да бъда спасена."
Аз я пуснах по течението, и то я отнесе. Тогава се надигна силен вятър и зелената вода се набразди от вълни. Жените се издигаха заедно с вълните. С гладни лица и пищящи гласове те ме викаха да вляза във водата. Аз им казах "Аз знам за вас. Вие нямате крака. Аз трябва да ходя." Тогава с подигравателен смях жените писнаха "О, ти, която говориш за крака, къде са твоите?" Аз погледнах надолу и видях, е краката ми са потънали в пясъка. Измъкнах ги, изтичах до една скала, и застанах върху нея. Тогава им извиках "Погледнете краката ми! Силните ми крака!" Докато говорех, черна змия се надигна от водата и се нави плътно около краката ми. Аз се наведох и пъхнах дясната си ръка дълбоко в устата й. Тогава изтеглих змията нагоре и я махнах от краката си. Опашката й се нави около врата ми. Не можех да освободя ръката си от устата й. Погледнах в очите й. Приближих се до водата и сложих змията в нея. Водата се отдръпна и остави сухо място около змията. Помислих си, че може би това е начина да премина реката. Страхувах се, че може посред реката змията да падне от ръката ми, и да ме отнесе течението. Извиках за помощ, за да освободя ръката си. Никой не отговори. На края разбрах, че трябвада се опитам да пресека реката. Държейки змията пред мен, за да се отдръпва водата, преминах реката успешно.
От другата страна започнах отново да се изкачвам по скалистия път. Ръката ми все още беше в устата на змията. Както и да опитвах, не можех да се отърся от нея. Ходех, а змията започна да натежава. Влачех я по земята. Едва успявах да я дърпам след себе си."
|
Видение
