не може да има кофа, пълна със смърт.
Тя винаги е нещо по-голямо, което да те побере целия.
Ако е кофа, си представям, че ако потопя ръката си, смъртта ще ме издърпа и всмуче навътре - като в онази сцена с тоалетната чиния от "Трейнспотинг"....

Днес обаче си мислих друго...Докато се заигравах за пореден път със сложни размишления за смъртта, установих, че чисто визуалната представа за нея, в мен винаги е тъмна. Разбираш ли - представям си всякакви неща - например тунели, подземия, мъгли, прах, затворени пространства и прочие. Но всичкото това е по правило тъмно. Седи някак отдолу, сякаш под земята.
И изведнъж ми хрумна, че това вероятно е една доста наивна и неточна представа. Породена от вродения ни страх от смъртта - щом нещо е страшно, то очевидно е тъмно, нали? А пък като се замислих, установих, че това изобщо не е задължително. Възможно е умрелите хора да отиват на по-светло място - при това нагоре, а не надолу. Нагоре, в небето, където има светлина, прозрачност, пространство...

А от друга страна...замислял ли си се как понякога бинарни опозиции от понятия като "горно/долно", "тъмно/светло" - сякаш има точка, в която се сливат, размиват и разменят? Например когато лежа по гръб на открито и гледам нагоре, понякога имам усещането, че ще падна в небето...