Мисълта е с цветовете на дъгата!
Толкова е шарена...
И е като калейдоскоп. (Лелеееее колко съм се забавлявал с тая (уж) детска играчка) Искам сега да имам калейдоскоп. Ама де го оня от моите детски години. Останала е една стробоскопска джаджа с черно-бели момче и момиче. Даже вече са посивели. Дали от времето, дали от употреба?

П.П. За ТИШИНАТА започна, нали? А ТИШИНАТА ни оставя с МИСЛИТЕ. Насаме с тях. Затова обичам (много слабо казано но нямам друга дума, може би ОБОЖАВАМ) ГОРАТА! Защото ТЯ ни дава ТИШИНАТА за да си чуем МИСЛИТЕ. А "ГОРА" не е само онова нещо в което има дървета, гъби, билки и диви животни. ГОРА може да е една искрена любов. Такава, която не ИСКА и не ДАВА а е просто ЛЮБОВ. Без "алъш-вериш" в чувствата.

Quot homines, tot sententiae.

Редактирано от Mag на 27.09.01 20:54.