Страхотно Маг!!!!!!!
Приказката ти ме накара да се разходя мислено и фантазно из тази твоя Гора . Представих си я тази картина - ама много живо и талантливо си я описал - има нещо в теб, което иска да го изразяваш - да знаеш!!!
През цялото време имах усещането, че е доста съхранено и прекрасно, но тайно място,и не очквах да има толкова много хора край огъня,Драги... И все пак в "Приказката ти наречена гора", Гората ти е Приказка - ОмагьосваЩА - много ми хареса ще си запазя тази картина като подарък, ако може...
Наскоро имах един потресаващо налуден сън.Там моята гора беше ОмагьосаНА - всичко изглеждаше абсурдно и доста странно...Дърветата бяха обърнати с корените на горе и растяха с клони в земята. В странните им корони имаше гнезда, а в гнездата риби с криле...разхождах се и всичко беше обърнато...Тогава разбрах, че съм в някакъв период на трансформация, в който навлизам. Когато не съм емоционална, съм много рационална и си дадох сметка - дъбокомислено, че трябва да се свържа с корените си, които искат да ги забележа, а клоните ми като възможността ми да влизам в отношения и да вирея в социума - определят някакъв период на затваряне и влизане навътре, като да си признаеш - кое от къде идва!Беше проблясък от един потресаващ сън, който после описах- малко несръчно:
* * *
Дърветата се обърнаха с корените нагоре –
смучат облаци и растат в земята...
Времето измервам с кръговете на стеблата им.
То се завихря в спирала и ги убива отвътре...
Завръщат се птиците за да не намерят гнездата си,
за да няма завръщане като посока!
Срещаме се за да се разминат кръстосано пътищата ни,
и загубят в мъглата-забрава...
После и там –
Дърветата с корени
Птиците със гнезда,
Аз и Ти
се оказваме между пръстите на Времето,
което ни обича, за да ни опровергава и обръща
като пясъчни часовници!!!



Животът е прекрасен, когато не е ужасен!