Не искам да си описвам чувствата, които предизвиква ГОРАТА у мен. Може да се обезценят, похабят или просто да се изпарят...
Но си представям една картина. Малко суховатичко, но нямам време да я доизкусурявам.
Влажно. В гъстите гори е влажно. Влагата е живот. Кожата се отпуска от влагата. Дишам по-леко. Пулсът ми се нормализира.
През короните на дърветата се процежда слънчевата светлина на снопове, на искрящи снопове, които се блъскат в стволовете на дърветата и те скърцат и стенат (май на секс ме изби ).
Обичам иглолистните гори. Там има изпарения от боровата смола. Тоя аромат е неповторим. Не го давам и за най-хубавия изкуствен аромат. Тихо е и птичките се чуват. Изскърцва клонка. Било е някое по-тежко животно. Може би сърна, може би заек.
Навеждаме се леко. Ако е през топлите месеци влагата от земята се изпарява и с нея боровият аромат допълнително се обогатява с миризмите на гниещите клонки и листенца. Те вече са мъртви но дават сила на живите растения. Прераждат се.
Това е през деня. През нощта става тъмно. Тъмнината е толкова гъста, че мога да си закача раницата на нея. Била ли си нощно време в гората. ЗВЕЗДИТЕ СЕ ВИЖДАТ. Опитай се да ги видиш в някой голям град - бледо подобие на техния истински блясък. Заревото на града им отнема от приказното. Те става частица от фона на небето - мацаници някакви. В гората всяка звезда се откроява и е индивидуална.
Някои се страхуват от тъмнината (някои от мъртъвци - ). Защото зад нейния параван е неизвестното. А не се замислят, че в града НЕИЗВЕСТНОТО, дори и през деня, е хиляди пъти повече. Зверовете не нападат човек. Само веднъж съм виждал мечка стръвница да напада ловец. То тя вече не е мечка. Както ония, дето съсипаха "Близнаците" с хилядите невинни загинали в тях не са хора!!!
Нещо остана ли. О, да. Вечерният огън в гората! Пламъците му се разнасят насам-натам като танцуващи самодиви и хвърлят проблясъци по поляната и околните дървета. Хиляди кадри с картини на Кандински или Миро се завъртат наоколо за секунда. Динамика. И наоколо уж статичните колоси на боровете или смърчовете. Статични ли - като се вгледаш във върхарите им ще видиш, че и те са се включили в самодивското хоро на пламъците.
Но САМ в гората - никога. Най-сладки са приказките около огъня. Допълнително стимулирани от шишето с ракията, което минава от ръка на ръка и уста на уста. Ако има и китара - ех! Това вече е върховно.
И накрая за завършек идва сънят. 5 часа сън в гората са 12 часа сън в града. Ставаш наспал се в 5-5.30 и не си чувстваш главата като напълнена с олово. И се чудиш - това ти ли си. Оня, който не може да вдигне глава от възглавето в 9 се е ококорил в 5!

Е, как беше картината?

Quot homines, tot sententiae.

Редактирано от Mag на 25.09.01 18:48.