Хубава темичка. Мисълта за смърта тегне над всяко човешко същество, през целият му живот. Страхът от нея идва от това, че винаги имаме планове за Утре, 'днес не успях да кажа това което мисля, но ще го направя УТРЕ', 'днес не се видях с него/нея, но ще го направя УТРЕ', 'днес не разбрах защо и как се случва това,но ще го направя УТРЕ', 'днес бях такъв скапаняк, но УТРЕ ще бъда това което искам'. Страхът се поражда от това, че всъщност, днес не сме успели да бъдем това което искаме и надеждата, че все пак някога ще успеем да бъдем. Тегнещата мисъл за смърта се подтиска по различни начини, в зависимост от конкретният индивид: религия (в най широк смисъл), мисълта за продължаване на разумно съществуване след смърта; себепресъздаване чрез, и/или с Другите (Аз в собствените си деца, на които няма да позволя да правят моите грешки, Аз в партньора си, Аз в подчинените си, Аз в познатите и приятелите си), желание да продължи съществуването си чрез Другите; себепресъздаване във вещите (Аз съм това, което притежавам), подтискане на мисълта за смърта чрез постоянно присъствие в бъдещето, в което човек ще притежава желаните вещи; и живот като низ от моменти, да съзнаваш ясно, че смърта е неизбежна и да виждаш в нея само момент от живота, да оценяваш уникалността на всеки момент (заедно с уникалността на момента на смърта) и да се опитваш да преживяваш моментите
по-пълноценно, да търсиш общото в моментите и да изследваш различията (много хора, точно в този начин, се заблуждават и смятат преживяването на момента, за търсене на скотското 'важното да ми е добре', търсейки приятното изживяване те влизат в един свят на еднообразие в който единственият стимул за живот е очакването на някаква промяна или събитие, по този начин на тях живота им се случва, докато хората живеещи 'в момента' случват живота, така можем да разглеждаме едните като генератори на събитията, които стават храна за консуматорите на събития, както можем да разглеждаме другите). При последните, при изживяващите моментите от живота, смърта никога не е нелепа и ненавременна, тя просто е поредното събитие, неизбежният край на нанизът от моменти, поради тази причина за тях е важно да преживеят колкото се може повече уникални моменти, съзнавайки временността на съществуванието си те се стремят към по-пълно опознаване на заобикалящият ги свят, към по-широка обхватност на действителността. Избора как да живее, естествено е предоставен на всеки.

Не ми се връзвай.