Защо твоят въпрос предизвиква в мен страх? Немога да го обесня. Може би страх че никога няма да научим отговора.Страх че не сме толкова мъдри да го прозрем, страх от страха...
Като те четох и настръхнах.
Права си - децата осмислят живота и ни дават мотива заради който живеем..но това е мотив а не причина...Майчинството е магия 9 месеца и след това много кураж, смелост, мъдрост, търпение .... за да възпиташ и отгледаш човек. Това е наистина нещо , оставяйки го зад гърба си, което те кара да се чувстваш полезен на този свят..но детето..та нали и то ще направи същото - расте, ражда, оглежда деца... Явно не за това сме родени.
Дали ще имаме шанса да го прозрем?Дали ако го прозрем ще бъден по силни?Удовлетворени?
Любовта понякога си мисля че тя е това заради което живеем...раздаваме я получаваме я..понякога я прахосваме понякога я губим... Но сърцето след всяка частица любов която получим става по добро.А може да ни е отредено просто да живеем за да ставаме по-добри... Тогава защо има нещастия? Замисляли ли сте се за това че нещастията стават винаги когато човек е щастлив?
А каква ли ни е "мисията" щом природата ни убива с вулкани и земетресения, нови болести и наводнения? Това не е естествен подбор... Така не загиват само по-слабите...

искало ми се е да кажа:аз съм родена за да... но после винаги остава многоточие.

Редактирано от [desi] на 16.07.01 08:59.