Липсва ми...Боже колко неща ми липсват :(
Липсва ми да отворя очи да да го видя как нежно спи до мен прегърнал ме с ръка през кръста... липсва ми усмивката му когато му разказвам нещо весело, липсва ми ръката му която държи моята, липсва ми ръката която ме погалва, липсва ми намръщената му физиономия когато пак съм направила нещо накриво и нежите му целувки когато ми казва че всъщност той не се мръщи :-) липсва ми да ме събуди сутрин като си играе с косите ми, липсва ми като ни прегъща зедно с детето, липсва ми това че мога да се опра на него като ми е трудно, липсва ми това че не чувам гласа му, липсва ми времето когато излизаме хванати за реце като порасли хлапета в 2 през ноща просто за да се разходим и да си вземем по ч кафе(което можем да си направим и в нас,но романтичната разходка винаги е негова идея...), липсва ми да ми казват по цял ден обичам те, да ме прегръщат когато съм тъжна...

това ми липсва най много - прегръдката - желанието да се сгуша в него и да стоя стисната в него и да не помръдна поне 100 години...да стоим и мълчим...

Липсва ми въздуха който той диша :( И боли..и топката в гърлото така и не си отива.Сълзите които напират в очите и просто в един момент стават неудържими и околните се питат какво ти става...
Боли. И не се свиква. месеците минават... НЕ НЕ СЕ СВИКВА.
ПРИМИРЯВАШ СЕ. Преглъщайки болката.Но тя не си отива. Липсват ти всички прекрасни моменти които си преживял с любимия човек...

Липсва ти съня - той просто си е отишъл и ти се гмуркаш в празното легло след като си си "початил" с любимия...
Липсва ти истинския разговор в който ти го поглеждаш в очите...

ЛИПСВА ТИ ЧУВСТВОТО ЧЕ СИ ЖИВ!
Аз се чуствам обичана, желана, вярвам на съпруга си и въпреки че сме разделени чувствам мислите му за мен денонощно. И това че му липсвам.

И най много от всичко ни липсва прeгръдката. Момента когато ще се пръгърнем да летището.Това е мига който желая с цялото си сърце да дойде...

Да дойде мига на прегръдката...

Редактирано от [desi] на 03.07.01 09:43.