тъжна работа‚ а? еххххх....... да бях мечта‚ звезда да бях‚ фантазия бойдисана във синьо‚ муха да бях‚ или пък прах летяща под тавана фино‚ да бях аз самолет напет балкански‚ па макар бучащ иврит‚ да бях турист‚ или пък скалолаз със цинт протрит‚ да бях аз шашка динамит‚ оставена до огъня полека... да бях праведна‚ с душа мека‚ или пък ку–ку‚ в бетаспектър‚ и над гнездото напольонско да летях... какво му трябва на човека? и кой човек... кове пътека към някъде нагоре‚ надалеч... човек... за сврака‚ шестокрака иде реч.... която иска да лети‚ с отворени очи и без да спи! и без! да спи!