Не вярвам в случайности.

Всичко е закономерно и следва своя ход, дори тогава, когато ни се струва, че губим нишката на обяснението и за успокоение го наричаме случайно.

Усещах това преди години, но някак не толкова дълбоко, че да го усетя със сърцето си. Докато един ден.... абе случи низ от неща, които ме преобърнаха.

И сега знам, че когато ме заговори ненадейно старец, той не идва да побъбри само за спомен от младостта, както онзи, които ми разказваше за танцувалните си обувки.

:)