Как се постига ходенето сам на море ли? Просто като боб, тъпо та вдлъбнато - просто трябва да писнеш на тия наоколо ти, та ... :о))) А за невръщането сама - уф, така е. Писваш на някого, обаче като няма вечер вкъщи кой да му викне, да го замери с ваза или не дай боже да му прегори манджата - току му стане скомина и се сети, че имаше там някаква дето ги правеше тези атракции съвестно, качествено, без празно и дори с удоволствие, я да видим тя къде ли се дена, абе да не би да тръгнА по морето да мърсува, я да бе, верно, а вкъщи няма кой една чаша да счупи, да се усети че е къща и че хора живеят в нея, мамка й разхайтена женска, що не взема аз да прескоча до гьола да си я прибера, ай стига й толкоз, е първия ден ще бъде добра и кротка щото й е домъчняло и кой я знае кви ги е вършИла, та гузното я е гепило за гушата, обаче след туй се надявам да се оправи да вдигне децибелите, откога чакам, че и пепелниците много се нароиха из къщи няма кой един да тресне в стената. Ммммдаааа... Ох, Одд, нали виждаш, много ще имам да наваксвам, но се надявам да се справя - жена с опит съм, пък и със заложби. Ако ти трябва някъде някой да ти вдигне качествен скандал по всички правила на изкуството - свирни, ще помагаме сега, кво да ви праим... А после все нас ще търсиш :о))) Колкото до бедрото до твойте сливици - може, ама в друг живот. Което не ми пречи и в тоя да си те подкачам. :о)))) Чаоооо!