Това е един мой стар постинг по една не толкова стара тема. Не претендира за изчерпателност на дефиницията за сила. А само за различна гледна точка: _______________________________________________________________ Тема: За Силата, Валяка, НеоНел и даже за Христос Всъщност не е само за НеоНел. Нито пък само за Боряна. И се впускам в тия най-общи мисли, защото ми се струва, че нещо е станало, което е попрекършило нечие доверие в някой. Става въпрос за една особена сила. Силата да бъдеш слаб. Или по-скоро да показваш слабост, когато ти се иска да се отвърнеш на удара с удар. Замисляли ли сте какво ВСЪЩНОСТ означават думите на Христос - ако те ударят по едната буза, подай си и другата? Дали се сещате, че всъщност не става дума за ПРИМИРЕНИЕТО със и БЕЗУСЛОВНОТО приемане на грубата сила? А за нещо много по-голямо. Нещо, което изисква пъти по-голяма воля и равновесие. Има едни такива моменти. Някой нещо ти прави. Работи те. Гаври се с тебе. Играе си с чувствата ти. Прави си гъдолатор с ценностите ти. Сурка се с Големия Валяк по Полянката на Доверието ти. Или нещо подобно. Точно в такъв един момент ти имаш два основни избора: А) Или да се изрепчиш и ти - "Чшш, ало не на мене тия! Ясен си ми ти! Ти к'во си мислиш? Аз на тебе %^@#%@..." Б)Или да продължиш с отношението и постъпките си по начина, по който си започнал отношенията си с този човек - с отворено сърце. Да се покажеш (направиш) на слаб и наивен. И да постъпваш отново и отново така като смяташ за правилно. "Въпреки". И дори не толкова "Въпреки", а по-скоро "Точно защото". И защото всъщност полянката ти е от ония със специалните Немачкаеми Цветя. И изведнъж - О, Чудо! Отсрещния се стъписва от твоите, да ги начречем условно, "последователност", "откритост" и "отказ да отвърнеш на силата със сила". И не просто се изумява, а изведнъж проглежда нещата от съвсем различен ъгъл. И показва истинската си същност - че не е гаден и подъл, а че просто е действал според насадените от собствения разочароващ опит инстинкти, така както е бил "възпитан" от другите с Големите Валяци. И той, съзнателно или не, обръща съвсем нова страница. Съвсееееем различна от тази до преди малко. Да, понякога не става. Даже рядко става. И понякога е много зле - все пак Цветята са Немачкаеми, но не и Неизкореними. Но ако отсрещния е наистина истински и си заслужава, то става. А ако не - значи просто си е бил бита карта и толкова... Нека си се вози във Валяка с Цвят Червен наволя...