значи такова... разбрах ли от казаното‚ че човек е сам като апендикс в търбуха на живота и цел живот си вика: "черво съм‚ черво!" и се мъчи да докаже това‚ като събира във вътрешността си шлюпки от семки. да ги преработва‚ уж. да участва в... и после не може да ги изкара‚ щото е еднопроходен‚ та често се възпалява и събира гной. и‚ понеже всеки е доктор на самия себе си‚ взема едни инструменти (ножици там‚ чук‚ клещи) и си отрязва краката! ако не сгреши(реши) да си отреже другия край... и тогава му става едно леко‚ леко... и пърха‚ пърха... ех‚ че кеф! но може пък да не разбрах‚ де да знам. може пък да е така: човек е сам върху лицето на земята. и си вика: "колкото съм – толкова." и се успокоява и си чопли комедоните по носа пред огледалото. или пък: "абе сам съм. други нема." – и веднага отива да го сподели с околните. ама я‚ моля ви се... не‚ усмивкепочти. не е възможно. обаче карай да върви.