Седя си най-смирено върху табуретката, наблюдавам международното положение в клуба и движението на акцийте на борсата за глупости и ме налягат тежки размисли. И глупостта ни не е като глупост да му се не види... То не, че някой иска да му се види, ама какви глупости има в някои съседни клубове, направо да умре човек от яд. Друго нещо си е глупава глупост. Наще все такива едни - интелигентни... :) И други размисли ме налягат. Чудя се кое всъщност е човека? Онова заради което се бие в гърдите, че го отличава от животните или другото. Щото то другото си е естествено, природно, наследствено, а това отличаващото ни е придобито, значи не е основно. Викам си глеи сега, културен човек, говори тихо и възпитано пред аудитория, а като иде на стадиона: "Да ти ЦЕНЗУРИРАМ майката педерас мръсен!" и други подобни сексуални заклинания по майчин адрес. Спомням си филма "Кабаре", дето слезнаха под моста да се изкрещат с пълна сила (като хората) докато минава влака. На една моя приятелка, като и се оплаках, че ми е писнало да ги гледам около мене такива едни нецивилизовани дето си се уригват на масата без да им мигне окото, ядат с пръсти, като кихат се чува чак в Сингапур и други подобни прояви и тя ме тресна с такъв отговор, че още не мога да се опомня. Ами, вика, не са простаци ами са си много естествени хората. Не страдат от разни такива снобски разбирания и ограничения. Ами ония неща дето човек ги прави когато е сам? Та да не отплесвам много с разни примери де, то е ясно върху какво размишлявам, ама какъв е отговора?