|
"Вие твърдите, че закона на Стефан и енергиния флукт, по точно ирадиантът?, се използва в отчитането на земната температура -> Неверна Теза!"
Не е вярно. Твърдението ми беше, че температурата може да се измерва от дистанция, и за пример дадох закона на Стефан, който се използва за определяне температурата на звезди (long distance).
"Сега стигнахме до "атомна спектро скопия", предполагам да калибровате разликата с черното тяло :-) -> поредната Неверна Теза, чрез а.с. евентулано може да изведеме 'констата' за калиброване, но отново закона на Стефан е неприложим."
Интересно ми е, как използвате терминологията, но без да казвате нищо конкретно. За разлика от вас, аз боравя с възможно най-ясни думи, просто защото за мен Физиката е нещо, което обичам да пипам с върха на пръстите си.
Ето сега ще обясния нещо с простички думи. Имаме абсорбционен спектър (може и емисионен) от някакъв газ при температура Т. Спектралните линии на този газ се знаят прецизно от лабораторията. Понеже газът е с някаква температура, първият ефект от нея е тяхното Доплерово уширение.
Доплеровото уширение на линиите има пряка връзка с температурата на газа. Тази връзка се дава с помоща на Болцмановото разпределение:
Отляво в тази формулка стои промяната в дължината на вълната на спектралната линия, а отдясно е кТ (кинетичната енергия на частиците в газа).
И така, ако измерим Доплерово уширение, веднага знаем колко е температурата на газа Т.
В тази формулка, липсва зависимост от косинус Тита, т.е. не ми дреме за разните константи. Просто включвам спектрометъра, меря делта ламбда, и намирам температурата Т.
И така, качвам 10 сателита, въоръжени със спектрометъри, и измервам делта ламбда за спектъра на атмосферата, глобално.
Страничен въпрос? Какво става, ако освен кинетичната енергия кТ, молекулите в газа имат ротационни степени на свобода?
Лесен отговор, тогава в спкетъра от линии, трябва да има зависимост от вида I(I+1), където и I е квантувания ъглов момент на молекулата. Относно въпроса за състава на атмосферата, то в момента в който включим спектрометъра, можем да видим почти всичко от нея, което попада в рейнджа. Ако не попада в него, или сменям спектрометъра с подходящ, или сменям насройките ако спектрометъра ми позволява това. Последното е по-подходящо, и се използва най-често.
До тук има ли нещо неясно? Можем да продължим дискусията в подобна посока.
Останалото написано от вас го скипвам, защото не е по-темата на спора.
Редактирано от DeltaVpn на 16.12.09 23:40.
|
Re: "Melting permafrost" [re: ниkoлaй_дc]
