|
Това се случва доста рядко - всъщност на 5-6 години веднъж: избирам си кола. И така в последната облачна събота дойде време и на тази работа. тук съм нахвърлил впечатленията си от колите които карах тази събота:
Идеята ми беше проста - нова кола среден клас, с достатъчна мощност да не се чувствам прекаран след старата ми Мазда Миления (около 140 киловата, компресор), която да се държи добре по завоите и да е стабилна на мокър път. Еквивалента на 45000 лева, като цена е тавана (нищо против ако е доста по-малко). А да, и да ми харесва като дизайн разбира се, както и да не е нещо което всичките ми колеги имат (например Хонда Евро, Мазда 6). Да не е Нисан (така и нищо не съм харесал от тази марка с излючение на Z350). Да не е Опел (наречен Холден тук) или Форд - токова са грозни и недодялани, че само майка им може да ги харесва. Волво е за хора чието бъдеще е зад гърба им, не за мене. Ауди, Мецедес и БМВ са твърде скъпи като нови.
Започнах с новото Пежо 407. Странна кола, така и не можах да свикна със седалките. Щофьора е някъде в средата на колата. Предницата се губи пред тебе. Как й беше направено окачването на това Пежо не знам, но колата хем клатеше, хем друсаше. 6-степенна скоростна кутия от които шеста скорост на практика за нищо не служи по тукашните пътища (доста тесни и полупланински). Със 2.2Л двигател пежото се чувства доста слабо и явно му липсва мощност. Клатих се по пътя като пиян францизин. Зачеркнах го. Язък за външния дизаин.
Субару Импреза - 2.5Л. Винаги съм харесвал субарутата - тази се оказа най евтината от колите които гледах. Не е лоша кола, но е доста малка, 2 годишната ми дъщеря така и не можа да си намери място за краката като я инсталирах в детското столче отзад. Отпред с жена ми бяхме толкова близо колкото не сме били от медения месец. Скоростната кутия се оказа с много близки предавки, нещо което не би било лошо за рали, но е пълна безсмислица за двигател с доста торг по нормален път. Май 1-3-5 скорост беше всичкото което ти трябва. Май ми е минало времето за такива коли. Отиде си.
Субару Легаси - 2.5Л. Много по-добре от импрезата. Оказа се с автоматична скоростна кутия. Много по-добра от дървено направената ръчна скоростна кутия на импрезата. Много добре се държа на пътя. Уверена по завоите. Добре направена кола, с две забележки - малко нещо евтино усещаш се интериор, евтина пластмаса. И освен това не достатъчно мощна, поне сравнена със старата мазда. Оставих я в short lista, ако и да бях леко разочарован от новото превъплащение на старото Легаси. Сигурно тази с турбо двигателя щеше да е друга работа, но за сметка на допълнителни 15000 лева (мерси!).
Фолсваген Голф - 5та серия, турбодизел 2.0Л. новата скоростна кутия на Ауди. За тази кола трябваше да се преборя с два мои предрасъдъка. Първия срещу марката Голф - в моите очи раздрънкана германска чудесия за студенти, и втората срещу дизела в лека кола. Новия Голф ме накара да преразгледам картата си на света. Колата е по-голяма от всеки друг предишен Голф. Изключително стабилно направена. Спортно окачване, не помръдва по завоите, независимо от глупостите които правиш. Великолепен дизел, които залепя гърба ти за седалката на втора скорост (103киловата/320нютон-метъра). Най-добрата автоматична скоростна кутия, която съм опитвал (тази с двата съединителя - DSG Direct Shift Gearbox). Винаги на вярната предавка, без да се срамува да премести скоростите от 6та на 2ра, ако виснеш зад някой камион. Открих че много от нещата които харесвам в една кола, като динамични показатели зависят от въртящия момент, а не от абсолютната мощност. А да, и гори смешно малко - около 5-6 литра на смесено пътуване.
И така се прибрах каталясал от каране, но с ясна идея какво искам. От вчера Голфа е в гаража ми.
Редактирано от PRN на 14.10.04 09:49.
|
Предубеждения и предрасъдъци
