конструкторското решение и по точно от това на горивната камера и начина по който се впръсква горивото /плюс още стотина неща/. Всъщност бензиновите двигатели трудно създават компресия, достатъчна за самозапалване. Детонациите по-скоро се дължат на недостатъчно равномерното и с недостатъчна скорост изгаряне на различните бензини. При инжекционите стремежа на конструктора е да създаде максимално финна мъгла от гориво, която да гори бързо и равномерно - но за да се засили този ефект той препоръчва и по-високо октанов бензин. Това му позволява конструктивно да предвиди по-малка като обем горивна камера, която, както е известно, се състои от челото на буталото, стените на цилиндъра и прилежащата им част от главата. Резултат - по-къси биели, по-високооборотен, по-лек и по-малък двигател, по-голяма икономичност, защото за едно и също време, сравнено с карбураторния двигател, изгаря по-голяма част от подаденото в цилиндъра гориво,а не до 30% да се изхвърля навън във вид на полуизгорели сажди, увеличена мощност и равномерен ход на двигателя. Но това се плаща и с високите изисквания за прецизност. При такава малка горивна камера момента, в който се образува оптималната и конфигурация при издигането на буталото, е толкова къс, че съвсем малки отклонения в момента на запалване или посрещат буталото много рано, докато то се издига към ГМТ, или го догонват късно, докато то се спуска надолу. И в двата случая равномерния ход на двигателя се нарушава - получават се детонации. За да тушира до известна степен това конструкторът е предвидил мощни запалителни свещи - всеки е виждал триполюсни. Увеличил е налягането, с което горивото постъпва в цилиндъра - всеки може да сравни бензиновата помпичка на Жигулата с мощната помпа на Пасата, да речем. За да го емулгира максимално е поставил дюзи и т.н. и т.н. По такъв начин дори по-ниско октановите бензини /но не 86, разбира се/ горят достатъчно бързо и равномерно и двигателят безпроблемно работи с тях. Извод - свестен диагностик, грамотен реглаж и карай без страх и с по-евтини бензини. Ако в тях няма нафта /която гори бавно/, вода или други гадни примеси /примерно пясък - това не е рядкост/ те ще ти свършат точно същата работа, като по-скъпите. Тук изключвам съвсем баровските автомобили, където електрониката максимално ограничава диапазона на използваното гориво с цел да се повиши ефективността. Обаче го ограничава не като го РАЗПОЗНАВА, а като стеснява до максимум времето, в което е ефективно да се подаде искра. То е толкова точно изчислено, там са такива невъобразими милионни от секундата, че на практика може да се използва едно единствено гориво при абсолютно спазен стандарт при получаването му и никакво друго не уйдисва на такава скъпа кочина. Обаче това е възможно само в много бели страни, където си сигурен, че каквото пише на колонката, това е и в резервоара. Нашия случай, слава Богу, не е такъв, и както си караме остарелите физически с 10-15 години, а морално с 25-30, добри стари кошници, спокойно сипваме къвто бензин ни е кеф и немаме грижи. Така че - да живее България! - страната на безгрижните автомобилисти.