Да, причините са комплексни, анализите- сложни. Но все пак:
По "татово време" да си учител звучеше по-престижно отсега, нали? В училищата имаше повече дисциплина и респект и ред. За учещите имаше стимул - и морален и донякъде материален. Въпреки "равенството в мизерията". Тогава бяхме изолирани от света. Но у нас се налагаше да има образовани и можещи. Е не чак такива като в онези "бели" страни зад стената, но все пак конкурентноспособни поне в СИВ.
Сега образованието и здравеопазването са само думи- обещания (за безплатност, достъпност и качество) в устата на управляващите основно преди избори. Иначе двете сфери не присъстват в държавната политика. Тя е насочена навън - да се угодее на външни сили, от които нашите управници имат свой личен материален интерес. А за Европейския съюз ние можем само да бъдем база за евтини според техния стандарт инвенстиции и разбира се за евтина и непретенциозна работна ръка. В техните цивилизовани и проспериращи страни образованието и здравеопазването са основни приоритети на държавната политика. За разлика от при нас и от нашите алчни и егоистични, продажни управници.
Липсата на стимулираща (и всякаква) държавна политика в образованието, незаинтересоваността и безхаберието на управниците ни доведе до този срив и провал, който влече след себе си като лавина много други негативи на обществения ни живот.