|
Една статия, която най-вероятно ще е интересна на хората във Враца. Тя е пряко свързана с вашия град. Моля, модератора, ако прецени, да я изтрие.
Харесва ми най-новата ни история. Понякога гледам с интерес онези, които се ровят в най-далечното ни минало, вадят и прибавят към българската държавност от 0 до 500 г., търсят във всяко зрънце българското и чакат с трепет всяко ново откритие за живота на траките… А тук, в България, само преди около 16 г. е разположен един период, продължил около 45 г., непознат за мнозина, по-мъгляв понякога от тракийската и древноегипетската история, за който знаем много малко или почти нищо. Период, за който много документи са унищожени или не виждат бял свят, много хора отнесоха сведения в отвъдното, други не желаят да говорят, а някой от тези, които проговориха не казаха истината или само част от нея. Тези мистични 45 г. заключиха в себе си все още неразгадани тайни за масови гробове и екзекуции, горяни, полумитични нелегални организации, шпиони, убийства и конспирации. Но има улики, както и живи свидетели. За жалост няма много желание за да бъдат разказани много неща, а и новият Симеон Радев съвсем май не е се е родил.
Но нека сега се върнем 41 години назад, две години преди Симеон Радев да приключи с жизнения си път и се опитаме да си отговорим на въпроса “Кой беше Горуня?”
Иван Тодоров – Горуня е роден през 1906 г. в село Горна Кремена, Врачанско. Сведенията за неговия живот са доста оскъдни, както по отнощение на влизането му в партията, така и по отношение на партийната му активност. Явно не е бил много хрисим, щом е лежал в затвора и ако може да се вярва на Пеко Таков цели 7 г. В затвора поддържа близки отношения с някои свои бъдещи познайници: Цоло Кръстев и Цвятко Анев. Пак Таков свидетелства, че Горуня бил неотлъчно край партийно нездравият Кръстев. Как Тодоров се е озовал на свобода – избягал е от Сливенския затвор или е пуснат – все още не става ясно от оскъдицата на данни, както преди 10. 11. 1989 г. (което е разбираемо), така и до днес. Свидетелствата сочат, че той става първият партизанин от Врачанско през септември 1941 г., което му носи голяма популярност в района. В новосформираният врачански партизански отряд “Гаврил Генов” Горуня играе ключова роля – той е командир. Но, както се дискутира няколко дена след смъртта му на Пленум, след бягството от Сливенския затвор на тандема Кръстев-Анев (вероятно около 1942 г.) положението в отряда не е много цветущо. Започват крамоли и несъгласия, а през 1943 г. се поставя нуждата от единно ръководство. Горуня става командир, а Кръстев – политкомисар на отряда. На същият Пленум ще се каже, че скоро Кръстев отново проявява жажда за власт и заема командирското място. Дали това е вярно? След 9. 9. 1944 г. Горуня заема ръководни постове във Врачанско, а Кръстев отново играел “разколническа” роля в партийния живот на българския северозапад. Заради допуснати волности – критика и опониране на Живков от крайнолеви позиции през 1959 г. Горуня не успява да стане ръководител на Врачанската окръжна партийна организация и известно време му е забранено да посещава този район, като същият се подвизава в Харманли и други райони. След време отново му е гласувано доверие (защото партията-майка рядко гони, а обикновено премества) и той отново е озарен от светлината на прожекторите: става кандидат-член на ЦК на БКП, а после и член на ЦК на БКП. Не закъснява и държавният му пост: той е и председател на Комитета по водното стопанство при МС (естествено, че като всеки заслужил партиец има познания по водите: що вода е пил от потоците като партизанин…). За последните месеци от живота му е и моят разказ.
Цялата статия -
|
Кой беше и какво направи Горуня?