|
Здравейте форумци (или поне на тези, които останаха). „Интересни” темички се публикуват напоследък. Вярно, няма как без тях, част са от „фенството”, но моля ви по-кротко с нарицателните и малко почвече мисъл. Наистина ли е определяща за волейбола у нас тема като тази, която е генерирала повече от 100 мнения…?
Отсега предвиждам темата ми да е малко дълга, но наистина ме вълнува и ще се радвам, ако прочета и вашата гледна точка.
Първо - Честито ви откриване на Олимпиадата! Пожелавам успех на цялата българска делегация!
Въпреки положителните емоции, с които ме изпълни откриването и, едно нещо ме тормози и помрачава така или иначе веселата ми натура. Защо @%$#%#% ги нямаше волейболистите ни на парада на спортистите???
Колкото и да ме радват успехите на нашите и ползотворната работа на тренъора Стоев, каква беше тази негова стратегия – не на Лигата, не на парада?
„Пазим си силите… да си почиват нашите… да се концентрират върху мачовете от Олимпиадата…?”. Прощавайте, но всички тези стратегии, тънки сметки, планиране и прогнозиране (оставяме Лигата на самотек, няма да си даваме зор, каквото стане) ми се струват чисто и просто даване предварително на оправдание за незадоволително представяне.
Почти преживях вече загубите ни в Лигата. Съгласете се, последните са по-скоро плод на отегчение и липса на мотивация… Обаче с днешното отсъствие на Парада, вече ми кипна. Стоев май така и не разбра, че не води някакъв произволен сбор от спортисти, а националния отбор на България, на нашата нация!
Нямат сила да излязат да ни представят?! Да покажат „Хей, има държава България, вижте ни, тук сме!”. Как всички големи имена (волей-националите на Бразилия, Федерер, Надал и т.н.) могат да са там, ние – не?
Винаги слабост на отборно ниво е била липсата на дух, на чувство за принадлежност към нацията, мотивацията да защитиш нещо повече от собственото си име. Очевидно е, че нито Стоев, нито отговорните от БОК, работят за възпитанието у всеки от нас на национална гордост и принадлежност. А това се възпитава - чрез национална политика, личен пример…
Е, дано са си починали добре… И не ме разбирайте погрешно – вероятно съм сред най-запалените фенове на волейбола и давам мило и драго за нашите! Помня как ставах в 4 сутринта да ги гледам или как се редях на безкрайните и отвратителни опашки пред Двореца на спорта във Варна. И пак ще го направя. Обаче ми се струва, че ще си останем обречени да сме все малко зад „големите”, не за друго, а заради липсата на колективен дух. Нещо, което в момента липсва на цялата ни нация.
Защото да си голям не значи да изгряваш на небосклона веднъж на 20 години, а да си там, все сред първите, последователно и методично. И да си готов за битка на всеки значим форум, да си винаги под напрежение и да работиш за името, заради което си на тази позиция, дори и на досадни и оттегчителни събития като Парада на най-големия спортен форум, който познава нашата цивилизация…
|
Стратегията Стоев?
