|
Чета, чета, чета ви и вас, чета се и себе си и какво разбирам, само си кривим душите. Какво стана? Гледахме един мач (не ща да си го спомням), четохме отзиви за втори и...се предадохме, предадохме себе си. Емоциите преминаха, гневът се уталожи, кой си поплака за пропуснатата олимпияда, кой потроши сервизите на мама, но вече ни мина и съм сигурна, че ако си препрочетем постингите част от нас (аз най-вече) ще съжаляват. Хайде да не си кривим душите и да си го кажеме: те са си нашите състезатели и състезателки, каквото и да е станало, те са си НАШИТЕ и ние сме си ТЕХНИТЕ фенове и пак ще стискаме палци до посиняване, така е...Наскоро един специален човек ми каза, че дори и да ти казват, че залагаш на "куц кон", ти трябва да залагаш на твоя фаворит, такава някаква беше идеята. И ако съдя по себе си, ако сега дойде някой, който е гледал два пъти волейбол, и ми каже, че нашите момичета и момчета за нищо не стават, жив ще го одера. Ние тук можем да си кажем всичко, да се гневим и т.н., защото ,както установихме се болни от една болест, но нека повече не си кривим душите, това са нашите отбори, такива, каквито са...добри, лоши...лятото пак ще сме всички във Варна, пресипнали и с подути ръце и "дано този път..."
Пак ви моля, моля и себе си, да се примирим и да се помирим. Тая олимпияда ще мине и ще я забравим, но волейбол в БГ ще има винаги,винаги.
|
Що си кривим душите?
