Бил съм в Чили със американски паспорт. Не е вярно че народа му е благодарен. Мразят го! Имах впечатлението че се намирам в хитлеристка Германия преди войната. Пристигнах в страната като обикновен турист от Америка. На летището всички бяхме претършувани така като че ли идвахме да сваляме властта. Няколко дни след това, разглеждайки Сантиаго с луксозен автобус, посещавайки забележителностите, автобуса ни беше спрян от цивилни полицаи в немаркирана кола. Влезнаха в автобуса, посочиха ме и поискаха филма от фотоапарата ми. Още не мога да разбера какво съм снимал, че беше толкова важно за тях да догонят автобуса и да ми конфискуват филма. Гадове от държавна сигурност! Независимо на коя държава служат. На това се казва диктатура. Иначе градът беше много чист! Всички автобуси от градският транспорт бяха нови или изглеждащи нови Мерцедеси. Хотела ми беше в непосредствена близост до сградата в която Пиночет работеше. Имах шанс да наблюдавам по времето когато идваше и си отиваше от работа. Охраната му бяха облечени като есесовци, с фанатично чисти и изгладени униформи, с идеално лъснати ботуши, с бели ръкавици и автомати. Пиночет движеше с Мерцедес 600 Пулман, охранта му също с Мерцедеси. По това време Чили даваше емигрантски визи на всеки германец който поиска такава, включително подаряваха земя за обработване. В Чили имаше цели села и малки градчета населени само от германци, с психика от преди войната. Всички германски военно престъпници бяха добре дошли там и бяха защитени от закона. Чили е дубликат на Германия от преди войната, барабар с част от населението. Няма испански говорящ чилиец, който да е благодарен на Пиночет а по-голямата част от населението на Чили е испански говорящо. Пиночет, както и Хитлер има не малко положителни активи, но същността му е на престъпник, също като на Хитлер. Та, не го искайте същото. Имахме си го в продължение на петдесет години. Стига толкова гадост!