Стачката на учителите връхлетя властта като Халеева комета
Проф. Петър Иванов


Националната стачка на учителите разтърсва обществото ни и вероятно из основи ще промени политическата система и държавната уредба. Тя не само ще се отрази на предстоящите местни избори, но и в най-голяма степен ще определи резултатите от следващите предсрочни парламентарни избори. Стачката дава знак на всички унизени и оскърбени да настояват за справедливост и да търсят правата си. Вероятно скоро ще стане въпрос и за връщане на откраднатото. Обединените протестиращи сигурно ще потърсят сметка на крадците, ограбили България. С една дума, най-после атаката започва.
В съботната "Панорама" самият вицепремиер Вълчев самопожертвувателно застана пред амбразурата на стачката и се опита да спаси неспасяемото - да убеди българските учители да не стачкуват - с аргумента, че не било етично от тяхна страна. Но не каза 10-те лева на ден, които фактически получават българските учители с 300-левовата си месечна заплата, за какво друго стигат освен за: два автобусни билета, баничка с боза, два домата, едно кафе, половин хляб, едно кисело мляко и 200 грама краве сирене. Този храбър просветен министър, с подчертана обсебеност от иносказателна ирония, малко преди стачката беше заявил публично, че се страхува (само) от Халеевата комета (тя ще ни наближи чак през 2061 г.) Но се видя, че се страхува и от други неща.
Страхът го извади от равновесие и министърът заговори за България, която била на 42-рия паралел, за трите "стълпа" на неговата поредна безумна образователна реформа и за кариерното развитие на училищния персонал. Услужливият състрадалец Бойко Василев, разбира се, го гледаше с влажните си очи и въобще не му мина през ум да го попита нещичко за далаверата с учебниците, която всички знаят кого облагодетелства. Не го попита за блокирането на учебния процес от недоставките на неслучайно избраната приятелска фирма-доставчик, гушнала 7-8 милиона. Не стана дума и за съдбата на апетитни курортни имоти по Черноморието, раздадени не без комисиони на подходящи кръгове и т.н.
Първо, 42-ият паралел, г-н министре, минава през Турция, през Деветлиагач, а само през България минава друг един паралел - 43-тият. Тези работи ги пише в учебника по география за пети клас. Ама кой да му го достави на министъра? "42 паралел" е роман на Дос Пасос. Това го пише в друг недоставен учебник - по литература за десети клас. Образоваността не е задължителна за министъра на образованието. За него е важно да се страхува от Халеевата комета и да не се плаши от профсъюзите. От психоаналитична гледна точка необичайната терминология на образователната реформа и нейното общо дефиниране чрез понятието "стълп, стълпове" е твърде интересно и показателно. По принцип странно звучащият термин "стълп", означава кула за защита на крепост. "Побегне ли някой в нея, в безопастност е" (Пр. 18:10) пише в Светата Библия. Тези библейски истини няма как да се знаят в образователната система, защото тя продължава по комунистически да е атеистична. Тук вече причината не е в учебниците по Закон Божи или по религия; те няма как да бъдат недоставени от приятелската фирма, защото... въобще не съществуват. А стълпове вероятно ще са последното прибежище на бюрократите в образованието. Дали са достатъчно здрави, за да ги опазят от справедливия гняв на учителското съсловие и на целия народ?
Първият стълп, по обяснението на министъра, се отнасял до колективно разпределение на "едни пари" вътре във всяко училище, които щяло да му даде правителството. "Колектив", както знаем, е сталинско понятие, въведено за подчиняване на масите. В модерния свят, в Европа също, то много подчертано се отбягва. За колективи говорят само партийните секретари, другарю министър. Всеки от нас може да си представи каква бомба със закъснител фактически е този стълп. Какви караници и сръдни ще се породят при "колективното" разпределение без ясни критерии и правила. Вторият стълп е същият като първия, но се отнася до разпределение на "едни пари" между училища. Тук критерият, представете си, бил успехите между входа и изхода на училището. Тоест, пари ще вземат тези училища, при които има най-голяма разлика на възпитаниците при тяхното влизане и тяхното излизане от училище.
В най-популярните учебници по социална психология пише за феномена на поляризирането. Според него, ако едно училище (А) е по-добро от друго (Б), което, например, е ромско, то разликите между възпитаниците им на изходите ще са по-големи отколкото при входовете им. Тези, които завършват елитни училища, са много по-подготвени в сравнение с тези, които евентуално се дипломират в ромските училища. Тъкмо затова всички пращаме децата си в колкото е възможно по-добро училище или университет. Защо тогава трябва по методиката на втория стълп да наградим училището Б? Това знае само някой умник в министерството. А третият стълп е толкова безумен и непроницаем, че него никой не може да го разбере. Както обикновено става в България, най-важните въпроси се отбягват тихомълком. Никой никога у нас не пита, защо положението на учителите е такова, каквото е: ужасяващо несправедливо и унизително? И кой има интерес от това? Ето отговорите. Защото лошото положение на учителите облагодетелства престъпността. Това е теза отпреди 150 години на Чезаре Ломброзо. Той казва: "Ако искаш да победиш престъпността и корупцията, трябва да подобриш битието и статуса на учителите". Когато не го правиш дълги години, ти фактически създаваш престъпност и поддържаш корупцията. От тази престъпност и корупция определени хора, знаем ги кои са те у нас, печелят твърде много и си живеят най-щастливо с чуждото, с ограбеното.
Докато не дойде Халеевата комета. А тя идва, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите