|
Даниел Вълчев - щастливата провинциалност на реформите
ЛЮБА МАНОЛОВА
11 септември 2006 година
Да беше част от продукцията, която изкарва Пайнер студио - иди - доди, но да се явиш пред 1 милион телевизионни зрители и да заявиш, че не ти е ясно откъде идва проблемът със забрадките в училище - това вече ми дойде в повече. А точно това се случи при участието на министъран а образованието и науката, Даниел Вълчев в предаването на Би Ти Ви "Слъсък".
В началото на този коментар ще помоля търпеливият читател да ме извини, че го занимавам с такъв дребен и незначителен факт, след като вероятно вниманието му е заето с други, далеч по-прозаични занимания като оцеляването пред прага на Европа. Но явяването на варненецът Даниел Вълчев в качеството му на министър на образованието и науката и вицепремиер в кабинета "Станишев" в сутрешното телевизионно шоу прогони неделната ми дрямка категорично. Бях се зарекла да не коментирам злополучните опити на въпросното лице да променя съдържанието на учебните програми, но лутанията на въпросния гражданин и дивотиите, които сътворяват откъм ведомството му непрекъснато, са в състояние да унищожат и малкото ученолюбиво настроение, което е останало в годините на демокрация в целокупното ученическо войнство. Не говоря за предизвикания ропот и крайно недоволство, което извикват вълчевите виждания за образователни реформи у педагози и родители, но недалновидните му реформи и желания да остави свой запазен знак в с нищо незаслужилата такова отношение родна образователна система вцепениха напоследък и най-издържливите потърпевши в това начинание. Разбирам, че по неизвестни засега причини министърът е обладан от вътрешни противоречия и е наясно, че с плановете си да променя, осигурява подобен, все още неясен пътен лист в живота на изкласилите и кандидат изкласилите ученици. Разбирам, че младият министър силно желае да го възприемат като един съвременен балкански Леонардо да Винчи, като енциклопедично познание и виждане за бъдещото родно школо, но колкото и да надраства човек вижданията му, остава съмнението, че научният светоглед на Вълчев предозира волности от рода на: да оправдаем надеждите на родителите за универсална подготовка на отрочетата им и наченатото от него едва ли ще се оправдае от времето и резулатите.
Защото животът Вълчев, не е всяка минута да произнасяш афоризми с лицево-мускулно изразена житейска мъдрост, а да преценяваш преди да тръгнеш към промени и да си наясно какво ще се получи като краен продукт от реформите ти. А истината е, че един дявол знае до какво може да доведат напъните на образователния министър да променя, изхвърля и внедрява. Все пак си струва да се замисли и изследва, преди да се провеждат реформи и внедряват нови постановки едно, завършило по критериите на Вълчев същество като как ще се гмурне в елементарна житейска ситуация и ще оцелее в нея. Отсега гарантирам, че изумлението за съществото, родителите му и околните ще е грандиозно непредвидимо.
Разбирам, че в съзнанието на един излъскано облечен мъж като този министър родните педагози му се струват като дребна риба и възвишеният му мозък едва ли проумява с какви трудности се борят ката ден учителите и какви битки са принудени да водят с повечето карнавално облечени и възпитани ученици - и то срещу символична преподавателска заплата. В последните години животът в България е друг - появиха се много пари, с които може да се купят също така много работи. Или както се хвалеше преди предаването "Сблъсък" едно дете на другарчето си: "Тате има много пари в ластик!" това ще са целите, това явно се оформя като критерий за просперитет в бъдещото младо поколение, което засега има задача единствено и само да учи. Новият живот предполага и нови отношения, нова глава в историята, където за жалост силата на парите е изправена срещу духовността и повече от случващото се не е достойно за уважение. Лошото е и, че каквото сегашният министър дроби, променяйки съдържанието на учебните програми - цяло поколение, а вероятно и не едно - ще сърба горчиво след години. А колкото до въвеждането на спорт в училищата - Вълчев е отново далеч от действителността, тъй като училищните възможности изобщо не кореспондират със министерските занимания на Вълчев по тенис и баскетбол. За тези приказки и мечти за повече спорт в училищата - изобщо няма пари.
Известно е, че на един политик вместо отговорност в държавата му стискат ръката на изпроводяк. Необяснимо е обаче с какво точно бодат в очите образователният министър образите на Баба Илийца и Ангелинка, образи, с които ние сме усвоявали и история и литаратура. Затова според казаното от министъра Ангелинка и баба Илийца ще отстъпят. Но тук идва бедата, че не уточни с какво ще бъдат заменени адекватно в програмите.
Не зная как се гледа на един министър в други държави, който си позволява да хули цялото висше образование в държавата, вместо онази негова част, която действително заслужава това. "Висшето образование - щастливата му провинциалност ще бъде нарушена" - обеща варненецът Даниел Вълчев. Един щастлив младеж от морската столица, който, озовал се в столицата е готов да оплюе постижения на университетите ни, признати в много страни зад граница. И този човек се спряга за кандидат на царедворците за президент?
Бог да пази, от щастлива провинциалност и мания за величие науката ни и родното училище! От Вълчев ние сами ще гледаме да се опазим.
|
Даниел Вълчев в "Сблъсък" по бТВ