Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу ченгетата Догански
ти българите поведи!

Че немотия и беди заливат
загиващия наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил' всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се чудим
и в мъки всинца да измрем?

Станете, братя, вий станете,
характер покажете вий;
и правото си потърсете,
и помощ ще ви се яви.