Варварите не са задължително зло. Историята май показва че всяка стабилна власт в крайна сметка потапя кораба си. Дори и в случая с евреите, където нещата изг;ежда по-размити може да се види тоя ефект а какво да говорим за обичайните държави - ако не бяха варварите, какво щеше да е Рим днес? Нямаше и да го помним най-вероятно. Като че ли цивилизацията е баланс между варварство и ред или поне ние като вид не сме узрели за нещо друго.

И макар че няма чисти примери ще посоча Великобритания като нещо интересно и необичайно за днешния свят. Тя не е типичната уредена западноевропейска страна - там ще видите и тийнейджърски банди (наистина опасни) макар и не разпространени да непоносимост, относително нисък стандарт на живот (в сравнение с Германия например), следване по често на опит а не на правила измислени специално (дори и в официалната държавна политика и законодателството). С една дума в Западна Европа тя като че ли е най-близко до варварството и като че ли го толерира в някаква допустима степен. И докато другите страни се отдават на затлъстяване UK винаги може да ни изненада (и го прави от време на време) с потенциала си. Да говори се за рецесии и проблеми и все пак един англичанин е много по-склонен да започне нещо ново - на ново място, по нов начин отколкото един немец или французин.

Пра-дедите ми са били руски анархисти и аз също питая изветни пристрастия към анархизма, но не мисля че ние хората сме способни да го приложим сега - не и без да загубим почти всички плодове на съвремената цивилизация. Да говорим за анархизъм ще рече да се впуснем в разговор който всеки ше разбере по своему, така че аз бих се ограничил до примера с UK - там човек е много по-привикнал към риска отколкото където и да е другаде в Европа (вкл. и източна). И имам пред вид риска идващ от собствените ти действия, а не риска от гръм от ясно небе.

В тоя ред на мисли на нас българите ни липсва умение да живеем с риска като с приятел, а не като враг. Навсякъде има престъпност, корупция и кретенски инстанции, но у нас има и нещо повече - десетилетия пионерски лагер, където се грижеха за тебе. Е, да не много, но никой нямаше да те остави да умреш от глад. Днес когато ългарина има уж свобода, той не понася конкуренцията, не понася неяснотата за приходите утре. Все още да купиш жилище за българина е да купиш замък за цял живот и за наследниците, а не просто да си осигуриш малко по-сигурна бърлога. На всеки проблем се търси тотално решение (в личен план), а такова няма - живота е динамика. И какво става? Администрацията расте всеки ден - вече повече от милион души работят на държавна заплата, само държавните служители са между 500 и 700 хиляди души. Дори и работещите в частни фирми търсят заплата и гарантираност. Когато вискуват повечето българи търсят удар, с който да "си уредят живота" - т.е. след удара пак на сигурно.

И след всичко това обществения договор е проблема - проблема е че го има, но не е това което бихме казали на глас, защото е предизвикано от страх - страх от инициатива, страх от това да поемеш отговорността за себе си, страх да си кажеш "единствения лично мой актив съм аз самия". Така че всички сме като с вързани ръце и нито смеем нито вече можем да предприемем нещо - ако смеем някой ще ни удари през ръчичките.

В такава обстановка могат да битуват добре само хората които са склонни ограничено да нарушават неписаните правила - такива като така наречените престъпници (така наречени, защото неофициално всички сме такива или сме склонни да бъдем). А този тип хора са най-ерозивната част на обществото - те не са достатъчно различни за да донесат промени, но са достатъчно нагли за да усилят ефекта от загниването на гарантираната власт.

Има много решения на проблема, но според мен проблема е в нас - управниците и администрацията дето се настаниха трайно са просто част от нас със съответния късмет и позиция и да ги сменим пак ще повторим същото.

А всяка бюрокрация е уязвима ако има достатъчно хора готови да и противостоят с малки и тоносително безопасни за тях действия. Всеки закон, правилник и т.н.може да се обърне срещу властта и ако противодействието стане масово да доведе до обезсмислянето му. Например какво правите в градския транспорт - нима си давате билетчето веднага? Ами не го правете - разпитайте всичко! Поискайте и последния документ, за който се сетите. Съшото е и в общината и в полицията - за всеки пропуск можете да се заядете а такива има много. Да ама никой няма да го направи - защото е по-добре да си траем нали?

IPaq2210 BT, CF 512MB, SD 1GB, SD 1.3MPix camera, SE T68i