|
ОЩЕ НЕЩО ЗА ДЕВИАНТНОТО* УПРАВЛЕНИЕ.
“Правителствената девиантност инициира икономическа престъпност, последната прераства в организирана престъпност а тя от своя страна на ново се обръща към политическата сфера и правителствата”
Тошо Пейков “Девиантното управление”
От некомпетентност или преднамереност на организаторите, представянето на дисертационния труд на г-н Тошо Пейков във Враца “Девиантното управление”, въпреки високата научна и обществена значимост и актуалност е преминало без необходимата огласа и внимание. Подкрепяйки изцяло научния анализ на българския преход към демокрация ще се опитам да представя труда в резюме, пречупвайки го през класическата врачанска действителност.
Зациклилият вече 13 години български преход не е само плод на неясни обстоятелства и анонимни сили неподлежащи на контрол - било пазарни, глобализационни или други, а е и въпрос на социално неефективни политики на трансформация, породени от недостатъчна компетентност при формулиране и прилагане на политиките и най-вече на преднамерено формулиране и прилагане на социално неефективни политики. Втората причина се интерпретира в представения труд като девиантност на политиките за социално трансформиране и като девиантност на самата социална трансформация.
Основни признаци за девиантно управление на правителството са: създаване на правни норми, които противоречат на съществуващия морален ред; обезсилване на социалните норми (аномия); формулиране или мълчаливо прилагане на девиантни политики в частно-групов интерес, които са ирационални, неуспешни и ерозират държавността.
Три са основните фактори на посткомунистическа правителствена девиантност. Първият има социално-структурен характер - това е запазената доминация на единствената социална група, която през прехода е способна да формулира и да преследва своя собствен групов интерес, а именно “кристализиралата” през предишния период група на индустриализационната партийно-държавна бюрокрация и гравитиращите около нея слоеве. Вторият фактор е политически - именно посочената група излъчи две основни политически структури - БСП и СДС, чрез които запази контрола върху политическата система и практически ограничи диапазона на реалния политически избор. Третият фактор е обратната страна на първите два - касае се за липсата на ефективни граждански структури, които да смекчат ефекта от първите два фактора.
Партийно-държавната номенклатура еволюира от една бюрокрация почти позитивен тип, по времето на модернизацията и индустриализацията, през “държавна буржоазия” на колективните капиталисти, (която не само отслаби контрола на диктатора Тодор Живков, но и установи контрол върху него, превръщайки го до голяма степен само в представителна фигура) и стремяща се към позициите и функциите на класически собственик. Тази еволюция протича в пълен разрез със съществуващите три комплекса от социални норми- морал, идеология и законност - развитие на черната икономика, криминализиране и снижение на ефективността на производството, корупция, клиентелистки мрежи и разпределителни мрежи за преминаване на все по-голяма част от официалната икономика в режим на неофициална и за натрупване и заграбване на външния дълг.
“Реформаторите” в БКП изградиха печелившата за тях “стратегия на мирния преход”, знаейки, че в периода на преход стария, привилегирован по времето на социализма, елит ще бъде подложена на натиск от страна на обществото. Те се нуждаеха от подобен, контролиран от тях натиск, за да могат по-лесно да овладеят властта вътре в комунистическата партия. Начело на общественото недоволство “реформаторите” излъчиха управлявания и създадения от самите тях политически субект наречен СДС
Стратегията на мирния преход беше модифицирана “под натиска на улицата” до две алтернативи - стратегия на компромиса между БСП и СДС, с имитация на дълбок конфликт и стратегията на натиска осъществявана от неконтролируеми от БКП водачи, оставени в малцинство в СДС, които накрая бяха изхвърлени от него заедно с десидентите и репресираните.
Изоставила морални ценности и идеология партийно-държавната номенклатура се стреми да смени само нормативно-институционалния дизайн, но да запази своята групова доминация и контрол върху обществото, които всъщност са основната причина за предприетите от нея промени - “да се промени нещо, за да не се промени нищо”. В това я улеснява и дългата и традиция в поддържането на политически форми на управленска девиантност и прилагане на насилие спрямо опонентите на своята власт, които преди обявяваше за врагове на народа, а сега - за аутсайдери, противници на демократичните промени.
Определено значение има и активното навлизане и повишената роля на репресивния апарат и неговите отделни агенции в осъществяването на преходите - като се почне от натрупването и заграбването на външния дълг, мине се през източването на банките и се стигне до организираната престъпност. Репресивността на правителствената девиантност се сменя от предимно политически форми през преходния период с главно икономически. Израз е не само рязкото и масово обедняване, но и ниското ниво на икономическа свобода, т.е. - в ограничените възможности за самостоятелно “излизане от бедността”, а като резултат от това - примирение и адаптиране към бедността.
Трети важен източник на девиантност е мобилизирането на маргиналните групи, така наречените “борци”, а също така вербованите от ДС в затворите провокатори и контингента от съществувалата преди прехода сива икономика (голяма част - “криминално проявени”), които също са лесно контролируеми.
Така беше създадена престъпна система, алтернативна на съществуващата държавна структура, която постепенно я измества и заменя, раздавайки правосъдие и “охранявайки”. Това предизвиква въоръжени сблъсъци между мафиотските структури и между специалните части и създадените от тях престъпни структури. Трябваше да загинат при “неизяснени обстоятелства” непослушните лидери на борците, за да възстановят хората от специалните служби своя контрол над охранителния бизнес и да станат босове на мафията на средно и на най-високо ниво. Чавдар Писарски, който наследи убития Васил Илиев не крие връзките си с тайните служби и с БСП.
Затова вместо отворено гражданско общество, на базата на модерна пазарна икономика у нас се изгради затворено олигархично посткомунистическо общество на базата на див и монополистичен “номенклатурен капитализъм”, на “криминално-мафиотска държава” при запазен за предишния елит монопол в политиката, в икономиката и в медиите. С аргумента - важна е ролята, която се изпълнява, а не човекът, който изпълнява ролята, бе анулирана връзката не между периоди от биографията на един човек, между миналото и сегашното поведение, а се анулира връзката между позициите на партиино-държавния апарат, в социалните структури в миналото и настоящето.
Така стана възможно потомствения партиен деятел, потомствено пожизнено абониран за народен представител и най-върл защитник на земеделските стопани, като своя баща Георги Божинов да завоюва много силни позиции в селскостопанското производство и търговия със зърно чрез толерираната фирма на своя брат, чрез първата му братовчедка н-к отдел “Земеделие” в Общината, чрез съвместна дейност с бившия офицер от шесто управление на ДС и бивш ликвидатор на “Хлебозавода” и не напоследно място от властовия си ресурс. След като държи под контрол “хляба” на врачани с “мистериозното” назначение на същия този шестак (без знанието и съгласието на областния управител??? и с фалшифициран??? подпис на самия Веселин Близнаков) той хвана и “водата” на врачани с милионите за реконструкцията на остарялата ВиК мрежа и предстоящото отдаване на дружеството на концесия. Ако нямаш за хляб и вода пак отиваш при Георги Божинов - в гробището. Предполагам, че са основателни оплакванията от частни погребални агенции, че контролира и този бизнес и не ги допуска до монополно високите такси за копаене на гроб и други екстри, след като видях и там негова първа братовчедка и след като се разпродават тихомълком от миналата година фамилните гробове на врачани в централния гробищен парк. Мародерите от дошлата от село партийна номенклатура, които навремето изгониха врачани от центъра на града в панелните комплекси и на бащините им дворове си построиха палати, след като разпродадоха и закупиха на безценица града, сега купуват и гробовете на врачани за по 60 лв. . .
А колкото до шоуто с уволнението и назначението във ВиК предполагам, че всичко бе разиграно като чадър за областния управител, който има явно не само общи мезонетни интереси с бившия шеф на ВиК, обвинен в злоупотреби, както и съжителството му с бившия първия секретар на ГК на БКП. Най-видимото е директорското му място с десетилетия в РДНСК - организация с най-девиантната политика в града досега, ощетила десетки врачани лично, а всички чрез общината косвено, с незаконно ликвидирани зелени площи, незаконни строежи и т.н.
Г-н Пейков, зная че голяма част от хората попаднали в парламента с листата на НДСВ трудно ще ви подкрепят в борбата ви с корупцията, но все пак съчетайте теорията с практиката и вместо да заявявате неколкократно в медиите, че няма да сменявате областния управител, Вие го попитайте - знае ли как се извършва приватизацията в областта и защо липсва след приватизационен контрол; защо с години не са събирани наеми от общински имоти; колко десетки са мъртвите души в извънсписъчния състав на общината; колко пъти се е повишива издръжката на общинската администрация; какви ще бъдат собствените приходи на общината след всичко това през тази и следващите години след като за 2001г. те са намалели с 37% ; как мутрите не само легализираха бизнеса си под крилото на кмета и “почетните граждани” и от системата на МВР, но са и на властови позиции в общината. Не на последно място защо се бавят кадровите промени на политически назначени корумпирани кадри, или ако има такива се назначават само хора на БСП по указание на областния управител в сянка Георги Божинов? Може би защото за пореден път само са се сменили наемодателите на бедната ни държава?
Убеден съм, че не само врачани, но и всички честни българи, които гласуваха преди всичко против корупцията в БСП и СДС за НДСВ като надежда за алтернатива, чакат отговор на подобни въпроси. Някой обаче трябва да ги зададе в прав текст с имена и вина, а не само теоретично да се говори и пише по въпроса. Аз отдавна съм задал повече от тези въпроси на областния управител, но без отговор, а явно те не стигат и до премиера.
Питам, защото поне в региона имам най-голяма заслуга след името на Симеон за изборните резултати и защото сливането на политическата и икономическата власт изключва изграждането на функционираща пазарна икономика. Затова трябва да бъде разобличена корумпираната номенклатура на БСП и СДС, да се ограничи политическата и власт, а след това да се използва политическата власт за нормализиране на икономическото и поведение в една нормална държава.
*Девиация - отклонение
04.08.2002г. инж.Красимир П.Вътов
/зам.председател на клуб “Врачанска кореняшка среща”/
|
ОЩЕ НЕЩО ЗА ДЕВИАНТНОТО* УПРАВЛЕНИЕ.