|
Тор "Арктическия тигър"
"ДНЕВНИК" 1/12 - 20:08 ч.
Бьоргофул Тор Бьорголфсон
Казват, че той има страхотен нюх към рискови начинания, а търговията е станала част от гените му. Пра-прадядо му е ръководил десетки предприятия, фалирал е два пъти, но накрая е свършил като един от най-големите собственици на земя в Исландия. Дядо му е бил шеф на "Шел Исландия". Баща му почти съсипа репутацията на фамилията в корпоративен скандал в средата на 80-те години на ХХ век, но сега ръководи една от големите банки, писа неотдавна в. "Айриш таймс". Днес синът е първият исландски милиардер и конкурира по популярност поп звездата Бьорк.
Той е Бьоргофул Тор Бьорголфсон - евентуалният бъдещ собственик на Българската телекомуникационна компания (БТК) и на третия мобилен оператор ("Вивател").
На 39 години
аналогът на американската мечта в Европа
има лично богатство от 1.4 млрд. долара, спечелени само за едно десетилетие буквално от нулата. Бьорголфсон идва не от развитите големи икономики на континента, а от острова насред Атлантика с едва 300 хиляди души население, наричан напоследък "Арктическия тигър". Той постигна всичко, което някога е желал - уважение, власт и пари, а империята му се простира от САЩ до Русия и от Исландия до България. През пролетта сп. "Форбс" го включи в класацията си на 500-те милиардери в света.
Дъното, от което Бьорголфсон започва, е осъждането на баща му Бьорголфур Гудмундсон през 1991 г. на 12 месеца затвор условно след голям корпоративен скандал с политически привкус. Срещу Гудмундсон бяха повдигнати над 400 обвинения, но след 28 дни арест и петгодишен съдебен процес остават под 20, и то за дребни счетоводни нередности. "Реваншът" на фамилията започва веднага.
През 1991 г., малко след завършването на образованието си по финанси в университета в Ню Йорк, Бьорголфсон поема бизнеса на исландската фармацевтична компания "Фармако" с безалкохолни напитки и бира, дотогава в ръцете на баща му. Със съдействието на свои партньори той изнася производството в Русия през 1993 г., когато Тор и бизнес партньорът му за дълги години напред Магнус Торстейнсон започват производство на сода, а после и на бира в Санкт Петербург.
В столицата на развилнялата се руска мафия те светкавично просперират в сектор, традиционно любим за организираната престъпност в бившия СССР, докато конкурентите им свършват под дъжд от куршуми. На практика без никаква реклама пивоварната бързо завладява 17% от пазара в района на втория по големина руски град и 9% от московския. Това, което е започнато от регистрирания в Кипър "Браво холдингс лимитид" с 25 млн. долара заем от базиран в Лос Анджелис инвестиционен фонд, е продадено през 2002 г. на гиганта "Хайнекен" за почти 400 млн. долара.
"Руската" част от биографията му
продължи да изплува по страниците на медиите и тази година. Тор Бьорголфсон бе принуден лично да отрича твърденията, че капиталите му идват от руската мафия. Поводът бе публикация от юни в британския в. "Гардиън" на Йън Грифитс, носител на британската медийна награда за бизнес журналист за 2005 г., в която авторът недвусмислено го обвини, че не просто "първият милион", но и парите, които исландецът инвестира из цяла Европа, са именно с такъв произход. Пред датския в. "Берлингске тиденде" Бьорголфсон отговори, че е започнал с лични заеми и е работил здраво, докато руснаците се избивали помежду си кой да контролира вложените от тях пари в другите пивоварни. "Не съм специалист в управлението, силата ми е в това да откривам възможности и хора, които да ръководят компаниите", обяснява той. Руски медии обаче посочват, че през всичките години никой не е виждал отвътре как работи предприятието, издигнато на мястото на стара дъскорезница и оборудвано с машини втора ръка, внесени от Германия. Повдигат се и въпроси наистина ли то има капацитет да произвежда толкова бира, колкото е записано в отчетите му. Отговорът би трябвало да е известен на новия собственик "Хайнекен".
Тъкмо когато в Русия му потръгва,
исландецът стъпи на българския пазар
през 1999 г. и оттогава е един от най-активните инвеститори в страната. Интересите му са насочени във фармацевтиката, финансите и телекомуникациите. Той притежава 38 на сто от капитала на четвъртия по големина производител на генерични лекарства в света - исландската "Актавис". Преди 6 години под името "Фармако" тя купи "Балканфарма" и е собственик на три фармацевтични предприятия в страната - в Разград, Троян и Дупница. Наскоро "Актавис" купи и дистрибутора на медикаменти "Хигия". Чрез лондонския си инвестиционен фонд "Новатор" подписа и предварително споразумение за придобиването на дял от 34 на сто от осмата по големина банка в България - СИБанк, и в момента чака одобрение от БНБ, за да стане сделката факт. Той е и един от партньорите в управлението на "Вива Венчърс", която приватизира 65 на сто от акциите на БТК преди две години за сумата от 230 млн. евро.
В Европа исландецът показва трен апетит към телекомуникационния сектор. Той закупи дялове в чешките компании Ceske Radiokomunicace и T-Mobile, а тази година придоби 27% от финландския телекомуникационен оператор Saunalahti. Интересът му обаче се простира далеч отвъд този сектор - застраховане, финанси, банково дело, строително предприемачество в Испания...
Няма спор, че пред световните медии и инвестиционните среди исландецът успя да извоюва не само собствена репутация, но и привлече вниманието към миниатюрната си страна, от която по света тръгна младо поколение агресивни предприемачи. В малкото исландско общество не толерират богатите. Но когато състоянието е направено в чужбина, изглежда, хората там нямат нищо против.
|
Руската мафия купи Вивател
