Ми, здрасти, кат' си рекъл.

Значи, и ти си пълен с историйки на тема "Компутарна грамотнус". Да вземем да се съберем и като Илф и Петров да напишем едно романче.

Не съм се загубил. Обикалям насам-натам, търся разнообразие... В CAD/CAM само надничам. Като видях каква дискусия се е разгърнала на тема "dragmode" и като разбрах, че проблема се разрешавал чрез преинсталиране на ACAD-a... Получих сърцебиене, обхвана ме страхова невроза към компутерите... Глътнах си граматиката и забравих да предложа на момчето да направи

Ctrl+A
Ctrl+C
Ctrl+V в нов чертеж...

Съвсем си обърках понятията и не ми дойде на акъла да му изнеса една лекция на тема какво е това <name>.dwt

Викам си: Тоя клуб не е за моите скромни възможности, ами я да видя какво правят "Инженери"-те. Бряааа, някакъв инж. нач. дир. ихиванов заявява, че технологът е най-великото творение на Всевишния. Ми, какво да правя, като много ги обичам такива велики личности? Премерихме си пишките. Питай Карло за крайния резултат.

Та, да си призная, че не съм никакъв програмист. Пиша си разни неща, колкото да ми свършат работа ЛИЧНО на мен. Нищо комерсиално. Ей-така - от спортна страст. За VB/VBA само бях чувал, на ACAD-a си направих няколко бутончета, видях че стават работите и си рекох че като намеря време ще се заема сериозно с нещата за да не се излагам пред новото поколение. От тази моя закана минаха шест години. Тук време, там време - няма време да намеря време! Ама, дойде му времето.

Хм, Excel-чето си го използвах дотолкова, доколкото ми трябваше. Хм, преди мнооого време ми потрябва да сметна колко е alpha, ако се знае инволютата

tan(alpha)-alpha = 0.08

Хм, че туй нещо го бях правил на Правец 8М. На оня BASIC, дето искаше всеки ред да има номер. Ама, като му е минало времето и вече съм в друго време... Как сега да ги правя тия магарии. Ми, как - много лесно! Попитах когото трябва и се ограмотих набързо на тема "Goal Seek". Хи-хи-хиии, все си е по-друго човек да е грамотен.

Минаха години. Един ден гледам колега, на пенсионна възраст, ходи като ударен с мокър парцал, мърмори, псува...

- Кво, бе? Къде та сърби?
- Мааму да е! Ша ви е компутерите и техниките...
- Кво са ти виновни, бе?

Сътворил, нашия, някакво уравнение. Нещо такова sin(2*a)+sqrt(tan(a))... = ...

- И кво?
- Ми, специалистите ми рекоха, че трябвало специална програма да се пише, че са много заети, че трябва да им направя задание, да влезе в плана им, че да решавали проблема като му дойде времето...

След три минути му дадох отговора и заявих, че понеже не съм специалист и че понеже не схващам дълбочината на проблема може и да имам грешка в осмия знак след запетаята...

----------

Пак се разприказвах. Бреее, като жена съм станал. Преди време по цяла седмица думичка не обелвах, а пък сега като взема думата и не я пускам. Особено след третата ракия...

Друг път ще ти разкажа как ми взеха акъла специалистите, как ми обясняваха колко сложно било обектното програмиране, колко сложни били взаиловръзките между бащи, синове, наследници, чичовци и вуйни, колко сложно е да се направи родословното им дърво, какво е това "граф (Монте Кристо)", "графа", "графи" и "графиня Марица". Най-накрая ще те ошашавя окончателно като ти обясня какво е това тримерна, четиримерна, стомерна таблица с данни.

По-здрав!