Е днес нещо се разчувствах...

За първи път съм го чул от апокрифните ролки на баща ми през 80-те.
Той, достопочтеният магнетофон SABA се спомина преди 15-ина години, и тук се сещам за още едно неоспоримо предимство на Интернет и цифровата музика...

Понеже и без това лошият ми руски, без капка практика, съвсем се загуби през втората половина от живота ми, аз се впечатлявам предимно от по-простички песни като Моя Циганская, където емоцията е изведена до крайности, а не покрита в сподавен хумор за соц действителността отпреди рождението ми.

В аренабг днес открих прекрасно копие на албум "Избранное", издаден през 2005-а и вече 2 часа слушам ли, слушам. И ми става мъчно, защото ми напомня за майка ми, с перфектен руски и голям почетател на Висоцки. Мир на праха и...