|
|
| Тема |
 Поет |
|
| Автор |
reader (aliveforawhile) |
|
| Публикувано | 02.04.04 23:48 |
|
|
|
Ако умреш трагично, ти си истински поет,
ако и срока спазиш, си чудесен.
Един на 27 излетя под пистолет,
друг в "Англетер" намерили обесен.
На 33 - Христос, той бил поет, предупредил:
"Убиеш ли - помни, - ще те догоня!"
Опасно мисли. Току-виж, че нещо сътворил.
За всеки случай - в дланите пирони.
Замаян съм - числото 37 е пред мен -
от него приятен хлад се стеле.
Тогава и за Пушкин бе дуела назначен,
и Маяковски вещо се прицели.
На 37 още сме - коварно, ребром бог
въпросът е поставил: "Или - или?"
Рубеж, на който паднаха и Байрон, и Рембо,
а ние някак май сме се спасили.
Дуелът е отложен. А на 33 не знам
резпнат ли бях - не чувствах болка силна.
На 37 - не кръв - сивота избликна там,
над слепите очи - но не обилна.
"Душите им в петите са - какъв ти пистолет!"
Търпете, истерици вманиачени!
С пети по острието ходи бедният поет,
душата му е боса и ранена.
Как може "дълга шия" да римува с "отрежи я" -
да съкратят поета - повод ясен.
Но той изглежда радостен, че нож ще му забият,
заклали са го - значи, е опасен.
А вие, познавачи на фаталните числа,
като в харем държанки се мъчете.
По-дълъг е животът днес - при всички патила
отсрочен е и краят на поета.
Поет, Владимир Висоцки...
Често мисля какво точно означава да си поет. Дали поетът се ражда такъв, дали се възпитава, какво стои в основата...
Далече от простото редене на рими, далече от подреждането на красиви думички в мерена или немерена реч...
Знам ли...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
| |
| |
| 
|
|
