За високото присаждане - невярно. Лозата винаги се стреми да пуска издънки под присадника, някои подложки - в огромно количество и присадникът просто загива, той е излишък за нея.
Това с изчакването също е клише: плачът на старите подложки, от пропаднали лози, чиито корени стигат на огромна дълбочина(при мен в Бачово - със сигурност някои и до подпочвени води) и плачът продължава седмици. Достатъчно е да се изчака най-силният плач, първите няколко дни. Впоследствие, ако не се присади дълго време, плачът намалява(но не спира!) и отгоре над среза се образува замърсено от насекоми, прах и почвени частици от вятъра бактериално желе, което може да съсипе присадника. За присаждане на зряло след поява на дълги (над 10 см) зелени леторасти ОТ ПОДЛОЖКАТА при наличие на спящи пъпки по нея - ЗАБРАВИ. Прихващаемост - нула процента!
Другият вариант е присаждане преди сокодвижението, но е много близо до акъла, че ако температурите са все още ниски за плач, то и за образуване на калус между п/п също са такива - още едно опровергано от опита ми учебникарско клише.

Секој што зел татарски пасош е одрод на македонскиот народ и не заслужува да гази по оваа македонска земја!