Миналата есен, понеже ме домързя да чистя периодично листата, а и гледах комшията по двор, който, поне на външен вид, е по-напреднал, взех, че поорязах лозите по на 5-6та пъпка, като клоните с листата ги хвърлих.

На пролет, както подобава, на 14-ти февруари, ритуално зарязах първата пръчка и разлях от ланшното вино в корените - за плодородие. По-насетне, като тръгна мъзгата, рязох на 2 - 3та пъпка, като оставях и нейде повече - да дръпне пръчката, та да иде, където съм намислил.

В пръскането съм новак - то си е химия, с която, по природа, съм скаран, но няма как - налага се да се справям. Повечето гледам от комшиите, но решавам кога и как аз, пък и като ми нападне някоя болест листата, отивам в аграрната аптека к няколко проби в ръце и се консултирам на място, като се стремя да взема на-доброто от предлаганите продукти. Единствено е важно да спазваш техника на безопасност при пръскане - като при химическа защита!

Та пролетеска, жената като видя как съм изпонакълцал асмите - оголели, небето синее - уплаши се, че нищо няма да изкараме... ама сега ме признава! Просто трябва по-голяма смелост и безотговорност - ако нещо се скапе, ти си майстора, ще направиш нови, по-добри, но ще имаш и урок, който да те предпазва. Няма безгрешни, но малко са тези, които си вадят поука.

Тая есен редовно събираме листата и ще подрязвам едва напролет, понеже сега ми бяха поизмръзнали някои от оставените пръчки - предполагам, че мъзгата, като се прибира към корените през есента, оставя по-голяма част от съчката без захар и като съм я намалил, до разклонението е направо беззащитно. Та, независимо от комшията, който пак си намали съчките, реших да приложа другия подход - с 1 рязане, та да видя какво ще стане...









.

"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"