Асмата не е от една лоза.
Веднъж седнах да ги броя и някъде към 10-тина сорта май ги докарах, ама мога и да греша.

По-важното е, че традицията, оставена от бащата не секва, а продължава!

А най-сладко е, че всичко си е от наше и, независимо, че и ядохме на корем, остатъкът бе максимално оползотворен.

От миналата година, откакто поех отговорност за асмата, засичам добива и има ръст с ок. 50 кг. Хем съм пръскал само 4 пъти.
Пък и имаме благородно състезание в това отношение по комшийски - на кой виното ще е по-добро.
Набавих си и литература - чета и се просвещавам, но тепърва ще напредвам в лозарското и винарското изкуство. За мен е по-важно, че жената го харесва и вечер си пийваме по чашка на вечеря.

С ракийката нещата са по-назад, но и там ще напредна, надявам се.
Засега се насочвам към варене 2 пъти - лятно и зимно време (от сливи по полето и гроздови джибри).

А ти какво си направил тази година?










.

"Робът се бори за свобода,
свободният - за съвършенство!"