Моите причини, за да остана в България
"There is no dark side of the moon, really... As matter of fact is all dark..." Pink Floyd
Защото много ми харесва да живея в кочина.
Защото обичам да дишам мръсен въздух.
Държа да умра от рак на четиридесет години.
Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.
Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
Държа съседите ми да са олигофрени.
Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
Панелните гарсониери ме кефът.
Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
Омръзна ми като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и боклука през джама си
Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание
Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години.
Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес
Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
Харесват ми подкупните ченгета.
Харесват ми подкупните митничари.
Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
Обичам попфолк.
Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината.
Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната ваксина.
Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
Обичам да ме лъжат на пазара.
Обичам да ме лъжат навсякъде.
Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.
Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна.
Обичам да гледам тъпа телевизия.
Обичам да слушам тъпо радио.
Обичам страшно тъпите театрални постановки.
Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
Радват ме бездомните деца по улицата.
Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида да пия едно кафе.
Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и консултация.
Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!” Или нещо подобно.
Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога ще се оправят.
Харесва ми самозвани професори, въртящи по 10 фирми, да пишат двойки, защото по време на лекциите сме ходили на работа. (thx zlatina)
Защото умирам комплексари да ме третират като роб/иня.
Защото няма по-голяма наслада да уча в бунище.
Защото много обичам екстремния спорт - "разходка по родните ни улици" (thx irina)
Защото се раздава най-бързо и вярно юмручно право

ТОВА СА МОИТЕ ПРИЧИНИ ДА НЕ НАПУСНА БЪЛГАРИЯ!
ЩЕ СТОЯ ТУК И НЯМА ДА МЪРДАМ!!!
N.B. Аз не съм автора на тези причини, но ако някои може да добави още някоя - пишете на pink@dir.bg