Тъща и зет никак, ама никак не се обичали, абе направо не се понасяли. Всеки ден разправии, обиди, крясъци... Един ден тъщата отишла при приятелка да се оплаче от зетя. Изслушала я приятелката й и й казала:
- Е, то така не става... Опитай с добро: като се върне от работа, посрещни го, сготви му нещо вкусно, пък може и да се оправят нещата.
Върнала се вкъщи тъщата и се разшетала: разточила баница, опекла кокошка.
Прибрал се зетят. Тъщата го посрещнала с усмивка, поканила го на масата и му поднесла салатка и ракийка. Зачудил се зетят, но пийнал, хапнал и салатата.
Да, ама тъщата донесла и баницата, и печената кокошка. Усъмнил се нещо зетят: "Абе какво й стана на тая проклетия тъща ми?! Да не ми е сложила отрова в храната?! Я да дам първо малко на кучето да хапне за проба..."
Отчупил по парче от баницата и кокошката и му дал. Кучето лакомо ги излапало, после се тръшнало по гръб, вирнало лапи и умряло.
Скочил зетят:
- Ще ме тровиш, а! Твойта мама ... - Грабнал тъща си и я изхвърлил през терасата.
Върнал в се хола и погледнал кучето, а то скочило бързо, замахнало с лапа и излаяло радостно: Yes!