Дядо ми имаше трабант. "Нов" модел, от 1967, с 24 конски сили. Защото "старите" модели имаха само 22. С трабантчето ходеше на лозето край Враца. По Витиня помня запорожците с подпряните с пръчки капаци на моторите, заради прегряване... И москвичите, и жигулитата (старите лади)... Всичко едва пълзеше! Голями псувни бяха, при всяко задминаване на онези желязни ютий. То се падаше по псувня на две-три минути... Само вартбургите се опъваха. Или западните коли. Обаче на лозето, даже в най-дълбоката кал, трабантчето бичеше като звер! Всички други коли, западни, източни, лунни - затъваха в лепкавата врачанска кал. Трабантчето не затъваше в калта! И предното предаване помагаше. Дядо ми веднъж по работа в Гедермания видял трабанти. Военни. Гранични войски. Разговорил се с дойчовците. Да, трабантите "плували" върху калта. Звер кола, изобщо! И дядо ми си бе издействал една снимка, пред гедермански военен трабант, боядисан в камофлаж и всичко. Обратно в България на кой ли не я показа! Много се гордееше със снимката. Браво на вицовете, юнаци!