Брежнев развежда Никсън из една от градините в Кремъл. Никсън е учуден защо от дената страна на пътечката има красиви лехи с разноцветни цветя, а от другата има само кактуси. Брежнев се усмихва:

-- Защото, другарю Нискън, страната с цветенцата представлява социалистическия свят. Той процъвтява.

-- А кактусите? Какво представляват те?

-- Еми... -- поизчервил се Брежнев от неминуемата недимпломатичност на отговора -- ми... те представляват света на капитализма, който е като пустиня.

Едва чул това, Никсън тръгнал да ходи по цветенцата, натъпкал ги, после седнал върху тях, окончателно убивайки и последното.

-- Ето, поразих социализма! -- казал той -- но, моля Ви, другарю Брежнев, простете ме и си го върнете като и Вие на свой ред поразите капитализма!