|
Елеонора Тарандоваредактор във Forbes
Индустрия, производство, транспорт и селско стопанство.
В ранното утро на последната събота от април Николай Генов и Ралица Касимова подготвят поредния фермерски пазар на Римската стена в София, съобразен с всички мерки за сигурност в условия на пандемия. Двамата управляват дейността в „Хранкооп – София” – първият хранителен кооператив в България, който обединява малки производители и потребители на чиста храна. Временното затваряне на пазарите от началото на извънредното положение в страната създаде несигурност за близо 300 малки фермери, земеделци, пчелари, кулинари, които разчитат на кооперативите и на подкрепата на лоялните потребители.
Снимка: Елена Ненкова
Генов, който е председател на УС на „Хранкооп – София“, осъзнава, че кризата няма да мине за месец-два, както първоначално е смятал: „Вероятно и страхът ще си остане и социалната изолация ще повлияе на бъдещите дейности, свързани с директни продажби и събирането на много хора на пазарите.“
Той обаче може да използва това време, за да създаде повече стабилност на кооперативите, както е замислил, и да им разкрие нови възможности за развитие. Още в началото на април, докато чакаше решението на властите да отворят фермерските пазари, той се зае да преобразува в магазини складовете на „Хранкооп – София“ на Римската стена и в кв. „Иван Вазов“. По този начин помогна поне на малка част от фермерите в кооператива да реализират част от продукцията си. В същото време увеличи доставките по домовете. Два хладилни буса и два чисто нови SUV автомобила Dacia, брандирани с логото „ХранКооп – за чиста храна“, разнасят от сутрин до вечер пакетите с фермерски продукти до над 200 домакинства в София. (Автомобилите са дарени от Dacia България в средата на април, с което дистрибуторът обяви своята материална и финансова подкрепа към българското производство.) Генов избягва да рекламира по-широко доставките, защото кооперативът няма капацитет, склад и хора. „Ние не сме онлайн магазин, а сдружение с кауза да осигурява достъп до чиста храна“, казва той. В подобно положение са още няколко големи и по-малки кооператива в страната, изправени пред проблем да задоволят големия ръст на поръчките с ограничения капацитет за доставки. Никой от тях няма мащаба на онлайн магазин със солидна складова база, но това не е и целта им.
През годините кооперативите хвърлиха големи усилия да създадат стабилни групи от лоялни потребители, които подкрепят производителите. Само през пазарите на „Хранкооп – София“ в столицата, Варна, Добрич и Банкя минаваха над 5000 души всяка седмица. Сега заради мерките за сигурност и дългите опашки пред бариерите посещението е слабо, а фермерите – наполовина.
Николай Генов не чака кризата да отмине, за да върне предишния ритъм. Той е инициирал създаването на нови групи потребители в големите градове, които поръчват по-големи количества директно на фермерите и организират доставките и това вече се случва в Бургас. За последните 7 години в „Хранкооп – София“ е изградил мрежа от хранителни кооперативи в цялата страна и ако това продължи с още по-голяма интензивност, „ще има много по-широка подкрепа за малките производители, отколкото сега управляващите се опитват да наложат със заповеди на търговците да купуват българска продукция“. По негово мнение малките производители нямат нито дисциплина, нито организационни и комуникационни умения да предлагат продукцията си във веригите: „Това са два различни свята. Много по-естествено е кооперативите да развиват връзката между малките фермери и потребителите.“
Новосъздадените кооперативи могат да ползват платформата за поръчки на „Хранкооп – София“, направена така, че производителите сами си качват продуктите и следят какви са поръчките, след което пакетират отделно за всеки потребител. Доставките са на седмичен цикъл.
Освен за повече кооперативи Николай Генов се бори самите фермерски пазари да работят в режим на сигурност и след кризата. Това може да стене, ако ползват по-големи площи. Той вижда потенциал в изоставените общински пазари да се развият във фермерски. Част от тях са правени с много средства и добър замисъл, но „са управлявани по конвенционалния начин с отдаване на терени и помещения под наем и затова са ужасно западнали“. Двамата с Ралица Касимова са обиколили пет такива площадки на „Пазари Север“ и заедно с местните власти мислят какво може да се направи. „В цяла Западна Европа и САЩ хранителните кооперативи са подкрепени от местните власти и държавните агенции по храните. Този модел може да работи навсякъде в страната“, обяснява Касимова и допълва, че вече работи по въпроса с дружествата – стопани на пазарите в Търговище и Панагюрище.
В продължение на мащабния план Николай Генов разговаря с властите от район Лозенец за съживяване на РУМ „Черни връх“. Ако се стигне до договор за дългосрочно ползване „Хранкооп – София“ ще отвори там супермаркет с голяма складова площ. Всичко това на пръв поглед може да изглежда като търговия, каквато правят останалите магазини, но всъщност в този модел се набляга на отношенията и близостта между производител и потребител.
„Ние не купуваме продукция от складове, за да я продаваме, а даваме възможност на производители да са активни. Ще могат да презентират сами стоките и да се развиват в много по-устойчива среда. Нашата цел е храната да излезе от анонимност“, казва разпалено Генов.
За пример има кооператив в Брюксел с над 3000 души и със супермаркет само за членовете, които са задължени да работят в магазина някакво минимално време. Един такъв супермаркет ще бъде естествено продължение на линията с фермерските пазари, но с много по-големи обеми и с много по-голяма степен на сигурност и възможност за контрол на качеството.
Откакто е в кооператива, Николай Генов винаги се е стремял да създава усещане за сигурност, общност и лоялност към фермерите. Той се включва в „Хранкооп – София“ през 2011 г., малко след като е създаден от две организации – „За Земята“ и Фондация „Заедно“. Поканен е като програмист да направи система за лесно поръчване и докато работи по проекта, неусетно става част от солидарното земеделие, както е известен моделът на Запад. Прави онлайн магазина за първата голяма кампания “Да спасим 10 тона био леща” през 2012 г. в помощ на производител, попадал в затруднение да реализира стоката в Германия. Всички членове помагат – един дава площ за склад, друг се заема с организацията. Тази акция продължила шест месеца и помага за повече видимост на кооператива и многократно увеличаване на членовете. Ралица Касимова също се включва. Тя е от членовете, които преди това са били зад щанда: „В градините на родителите ми имаше много плодове, направих сладка. Реших, че мога да ги продавам на фермерския пазар. Видях, че няма кой да върши работата организационно. Казах, че искам да го правя.“ Била е офис администратор дълго време. Двамата с Николай Генов стават добър тандем. Те изваждат кооператива от сивия сектор и правят стройна структура в подкрепа на фермерите. В същото време консултират и окуражават други съмишленици да направят кооперативи във Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново, Русе, Стара Загора, Шумен.
През 2013 г. в кооперацията като потребител влиза арх. Паскалев, който консултира общината за реконструкция на пазара на Римската стена. Неговата идея е да се трансформира целият пазар във фермерски. Касимова и Генов са поканени от общината да направят фермерски пазар на Римската стена и да тестват нагласите към такъв род събития.
„Направихме социологическо, архитектурно и урбанистично проучване. Столичният общински съвет прие проекта и отдели бюджет за реконструкция на пазара, но нищо не се случи“, казва тя.
В следващите години двамата разрастват дейността с фермерските пазари в други части на страната, организират седмични доставки до потребителите и поддържат магазини за българска натурална козметика. Всеки фермер, който прекара една година на пазара, „се ориентира много добре за потребителското търсене и успешно може да планира какво да произведе“. Фермерите имат право да доставят на цена, каквато те решат, и плащат 10% комисиона от оборота на „Хранкооп – София“ за логистиката, рекламата и връзка с потребителите. За директните доставки комисионата е 20%. „Ние не слагаме надценка. Искаме всичко да е прозрачно. При 20% никой магазин няма да издържи“, казва Генов.
През 2016 г. „Хранкооп – София“ отваря собствен магазин в мол „Сердика“ на централно място, където е бил супермаркет „Пикадили“. Всичко изглежда стабилно и той взема заем от производителите да осъществи проекта. Първите четири месеца са наистина много добри – дневният оборот е много по-висок от очакваното (86 хил. лв.) до момента, в който Billa отваря супермаркет в близост. Проблемът не е в конкуренцията, защото двете структури имат различни клиенти, а в това, че фермерският магазин е преместен в друга, по-малко атрактивна, част на мола. „Инвентарът не пасваше за новото място, а и се разби цялостната концепция – казва Касимова. – Грешката ни беше, че не се отказахме още тогава, а упорствахме още една година в мъки и при много висок наем.“
Загубите от магазина донякъде се компенсират от другите дейности с големите фермерски събития, кооперативни доставки, кетъринг с фермерски продукти, работилници и демонстрации. Миналата година „Хранкооп – София“ организира 12 големи пазара на ул. „Оборище“, които влизат в културния календар на столицата. В кризата това няма как да се случи, но сега е времето да се гради по-стабилно бъдеще в подкрепа на малките производители, с голяма мрежа кооперативи в страната и в „Хранкооп – София“ знаят как да го направят.
|
Новите възможности на хранителните кооперативи [re: Mod vege]
(старо куче)
