|
С нарастващата епидемиологична заплаха от коронавируса SARS-CoV-2 редица термини навлизат в ежедневния език: „коронавирус“, „период на инкубация“, „вектор на инфекция“. В дългосрочен план обаче най-важният от тези термини може да се окаже „зооноза“ – болест, предавана от животни на хора.
Коронавирусът от 2019 г. (COVID-19) е най-новото в серия от бързо разпространяващи се инфекциозни заболявания, причинени от вируси от животински произход, които са успели да преминат междувидовата бариера и да заразят хората (така наречените зоонотични заболявания)1.
От приблизително 1400 патогена, известни на съвременната медицина, повече от 800 (~60%) произхождат от животни2. Почти всяка година се откриват нови патогени от животински произход, които представляват сериозна заплаха за хората 3. В допълнение към COVID-19, тези опасни заболявания, причинени от зоонотични вируси, включват грип по птиците и свинете (обикновено известен като птичи и свински грип), тежък остър респираторен синдром (ТОРС) и различни видове хеморагична треска, включително Ебола4.
Зоонотичните инфекции са най-често вирусни (по-рядко бактериални) и се разпространяват или чрез директен контакт с болно животно, или чрез консумацията на месото му.
Изследователите подозират, че източникът на сегашното разпространение на коронавирусната болест е пазарът за месо в Ухан, където много видове диви и домашни животни се продават при ужасни условия. С оглед на риска за общественото здраве, създаден от подобни пазари, те биват премахвани от китайските власти в цялата страна5.
Все пак далечният, екзотичен характер на азиатските пазари за животни не трябва да ни успокоява. Според експерти, един от най-големите епидемиологични рискови фактори в момента е конвенционалната система за отглеждане на животни6. Особено опасни са индустриалните ферми, в които се отглежда огромното мнозинство животни за храна7.
Поради много високата гъстота и ниското генетично разнообразие на животните, отглеждани там, фермите от този вид предоставят отлична среда за бързо разпространение на вируси. Това явление се насърчава и от много високата интензивност на производството, която причинява хроничен стрес и съответно отслабва имунната система на животните. Потенциалните двигатели за предаване на зоонозни болести включват също транспорта на дълги разстояния и обширна верига на доставки, използвана от животновъдната индустрия8.
Снимка: Konrad Łoziński
Отрицателните последици от конвенционалното животновъдство са добре илюстрирани от проучванията за развитието на патогени, произхождащи от прасета. Между 1985 и 2010 г. световното производство на свинско месо се увеличи с над 80%. През същия период в свинефермите в световен мащаб са идентифицирани 77 нови патогени. Нито един от тях не се среща сред тези животни преди 1985 г. 82% от тези патогени са открити в 20-те процента от държавите с най-висок дял на производството на свинско месо в света9.
Поне един от патогените, произхождащ от прасета, се оказа смъртоносен за хората10. Според различни оценки, по време на пандемията от свински грип A / H1N1 през 2009 г. в целия свят са загинали между 100 000 и 400 000 души, а други 180 000 са умрели в резултат на усложнения след заболяването11.
За да намалят патогенния потенциал на индустриалните ферми, животновъдите обикновено използват антибиотици като фуражна добавка. Такъв е случаят и в Полша. Въпреки че законът на ЕС забранява използването на антибиотици за превантивни цели (те могат да се използват само за лечение и под ветеринарен надзор), доклад, публикуван през 2018 г. от Върховната одитна служба (НИК), разкри, че около 70% от полските скотовъдци използвали антибиотици (този процент е дори по-висок при птицевъдството: 82% за кокошки и 88% за пуйки)12.
Снимка: Konrad Łoziński
Широката употреба на антибиотици в индустриалното животновъдство се счита от епидемиолози за една от най-големите заплахи в света за общественото здраве13. С увеличаването на консумацията на животински продукти, съдържащи антибиотици, рискът патогените да станат имунизирани срещу антимикробни агенти (така наречената антибиотична резистентност) се увеличава14.
Дори в днешно време инфекции, причинени от микроорганизми, устойчиви на антимикробни медиации, причиняват около 50 000 смъртни случая годишно само в Европа и САЩ. Според доклад, разработен през 2014 г. за властта в Обединеното кралство, ако тази ситуация не се промени, до 300 милиона души може да умрат преждевременно заради антибиотична резистентност в световен мащаб до 2050 г.15
Предвид тези данни, не е изненадващо, че учените в сферата на пандемиите са убедени, че най-лошото, за съжаление, тепърва предстои. Както четем в скорошен доклад на Световната здравна организация, „ако е вярно да се каже ‘миналото е пролог’ [‘Буря’, Шекспир], то тогава има много реална заплаха от бързо движеща се, силно смъртоносна пандемия на респираторен патоген, убиващ от 50 до 80 милиони души и заличаващ близо 5% от световната икономика. Глобална пандемия в този мащаб би била катастрофална и би създала широкоразпространен хаос, нестабилност и несигурност. Светът не е подготвен”16.
Снимка: Konrad Łoziński
Докато ставаме свидетели на ревностните опити на властите в различни страни да спрат пандемията на COVID-19, трябва да сме наясно, че в момента се борим само със симптомите и ефектите, а не с причините. Огромните усилия и всеотдайност на здравните специалисти, санитарните и епидемиологичните служби и учените, работещи по ваксината, за съжаление няма да дадат трайни резултати, освен ако не са придружени от системни промени в начина, по който добиваме и произвеждаме храната си.
Както доц. Лиз Спехт, асоцииран директор на науката и технологиите в Good Food Institute, казва в отговор на продължаващата пандемия на коронавирус SARS-CoV-2, „Време е да признаем, че ние като цивилизация сме надраснали остарялата представа за използване на животни за произвеждане на месо. Ловът и отглеждането на животни са изпълнявали целта си хилядолетия наред, докато човешкото население е нараствало. Но през 2020 г. трябва да бъдем брутално откровени със себе си. Не можем да продължим да правим това. Настоящата система е счупена. Тя е неефективна, несигурна, неустойчива и изключително опасна”17.
За щастие, както добавя изследователят, има и алтернатива на тази система под формата на все по-напредналото производство на аналози на месото, базирани на растителни протеини, и динамично развиващия се сектор за земеделие на клетъчна основа (особено така нареченото чисто или култивирано месо).
Бургери, колбаси, котлети, сирене и мляко на базата на високопротеинови бобови растения са налични на рафтовете в магазините от много години. Доскоро обаче по-голямата част от производството в тази област се извършваше от малки предприятия или играеше само незначителна роля в портфолиото на големите компании, а основните клиенти за тези продукти бяха вегани, вегетарианци и хора с хранителни алергии. Днес нарастващият интерес на потребителите с традиционни диети стимулира масовото производство на месни алтернативи, което все по-често се предприема от големи хранителни компании като Nestlé, Unilever, Cargill и Tyson Foods18. Предвид силния интерес сред българите към прекратяване или намаляване консумацията на традиционно произведено месо – според проучване на “Галъп” от 2020 г. 6,5% не ядат месо, а 23,1% се стараят да го намалят – може да се очаква, че и у нас местни компании скоро ще инвестират в алтернативи на месото19.
Изключително динамичният растеж на сектора за производство на алтернативно месо се илюстрира от един от неговите лидери и историята му на фондовата борса – американския стартъп Beyond Meat. Малко след дебюта си в NASDAQ стойността на акциите на компанията нарасна със 734%. Това беше най-добрият резултат, постигнат в САЩ при първоначалното публично предлагане (IPO) през 2019 г.20
Това огромно количество пари, инвестирани в сектора на растителните протеини, означава не само увеличаване на наличността на продукти на растителна основа, но и възможност за провеждане на все повече и по-модерни изследвания на техните хранителни, вкусови и текстурни свойства. Получените продукти (като гореспоменатите Beyond Meat бургери или тези на основния им конкурент Impossible Burger) успешно преминават слепи тестове (повечето от анкетираните не са способни да ги различат от конвенционално добито месо). По този начин задоволяват сетивните нужди на любителите на месото, без да се налага да се използват животни, отглеждани в опасните индустриални ферми21. Важно е също, че тези продукти често имат по-добри хранителни стойности от месните и не съдържат антибиотично замърсяване и хормони за растеж. И всичко това с много по-малко разхищение на природни ресурси и драстично по-ниски парникови емисии22.
Това, което може да е още по-важно по отношение на хранителна сигурност и устойчивост, е бързо развиващият се сектор за месо на клетъчна основа. Така нареченото чисто месо е месо, произведено извън тялото на животното, след като тъканите са извлечени от него23. Въпреки че на производството му често се гледа като лабораторна работа, съоръженията за чисто месо много повече наподобяват съвременни занаятчийски пивоварни отколкото центрове за научни изследвания. Продуктите, получени по този начин, имат същите хранителни стойности и вкусови качества като традиционните, но не включват необходимостта от отглеждане и умъртвяване на животни. Това дава възможност на производителите на чисто месо да поддържат много по-високо ниво на биологична и хранителна безопасност и по този начин да елиминират по-голямата част от епидемиологичните и особено зоонозните рискове, свързани с традиционното земеделие24.
Въпреки че земеделието на клетъчна основа все още е в начален етап, значителни средства се инвестират в него не само от хора като Бил Гейтс, Ричард Брансън и Сергей Брин, но и от магнатите на конвенционалната месна индустрия – американските Tyson Foods и Cargill и немските PHW-Gruppe. Това дава повод да се надяваме, че добитото в лаборатории месо скоро ще се радва на значителен дял на хранителния пазар25.
Изправени пред нарастващата зоонотична пандемия, задълбочаването на усилията за бързо разработване на алтернативи на индустриалното животновъдство изглежда особено важно. Растителните протеини и клетъчното месо може в момента да не ни помагат в борбата с разпространяващия се сега зоонотичен коронавирус, но могат значително да ни помогнат да се предпазим от друга заплаха като тази. Цитираната по-рано д-р Спехт казва: “както растителните, така и култивираните месни алтернативи премахват тези опасения относно безопасността на храните и зоонозните заболявания, присъщи на продуктите, добити от животни. Съвременното производство на растително и култивирано месо предлага на потребителите безболезнена размяна на трапезата – с огромни ползи за безопасността и устойчивостта по цялата хранителна верига”26.
Автор: Włodzimierz Gogłoza, PhD, Anima International. Съавтор: Стефан Димитров, сдружение КАЖИ.
Тази статия първоначално е публикувана на полски език в блога на Roślinniejemy, ръководен от полската организация за защита на животните Otwarte Klatki. Otwarte Klatki са част от Anima International и са признати от Animal Charity Evaluators като водеща организация в обществена полза. Сдружение КАЖИ (“Кампании и активизъм за животните в индустрията”) е българска организация за защита на животните, основана през 2017 г.
Използвана литература:
K.G. Andersen, A. Rambaut, W.I. Lipkin, E.C. Holmes, R.F. Garry, The proximal origin of SARS-CoV-2, https://www.nature.com/articles/s41591-020-0820-9.
B. Karesh, A. Dobson, J.O. Lloyd-Smith, J. Lubroth., M.A. Dixon, M. Bennett, S. Aldrich, T. Harrington, P. Formenty, E.H. Loh, Ecology of zoonoses: natural and unnatural histories, “The Lancet” vol. 380, no. 9857 (2012), p. 1936–1945, https://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(12)61678-X/fulltext.
M. Greger, The human/animal interface: emergence and resurgence of zoonotic infectious diseases, “Critical Reviews in Microbiology” vol. 33, no. 4 (2007), pp. 243–299, https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/10408410701647594.
Z. Gliński, K. Kostro, Zoonotyczne wirusy stale zagrażające człowiekowi, “Życie Weterynaryjne” 88 (2013), pp. 192–197, https://vetpol.org.pl/dmdocuments/ZW%202013-03%20%2002.pdf.
J. Gorman, China’s Ban on Wildlife Trade a Big Step, but Has Loopholes, Conservationists Say, https://www.nytimes.com/2020/02/27/science/coronavirus-pangolin-wildlife-ban-china.html.
J.H. Leibler, J. Otte, D. Roland-Holst, Industrial Food Animal Production and Global Health Risks: Exploring the Ecosystems and Economics of Avian Influenza, “EcoHealth” 6 (2009), pp. 58–70, https://link.springer.com/article/10.1007%2Fs10393-009-0226-0. Вж. още: Zoonotic Diseases, Human Health And Farm Animal Welfare, https://www.ciwf.org.uk/research/food-and-human-health/zoonotic-diseases/. Вж. още: J. Bryner, 13 Animal-to-Human Diseases Kill 2.2 Million People Each Year, https://www.livescience.com/21426-global-zoonoses-diseases-hotspots.html.
J.P. Graham, J.H. Leibler, L.B. Price, J.M.Otte, D.U. Pfeiffer, T. Tiensin, E.K. Silbergeld, The Animal-Human Interface and Infectious Disease in Industrial Food Animal Production: Rethinking Biosecurity and Biocontainment, “Public Health Reports” vol. 123 no. 3 (2008): pp. 282–299, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2289982/; J. Otte, D. Roland-Holst, D. Pfeiffer, R. Soares-Magalhaes, J. Rushton, J. Graham and E. Silbergeld, Industrial Livestock Production and Global Health Risks, http://www.fao.org/3/a-bp285e.pdf. Вж. още: Putting Meat on the Table: Industrial Farm Animal Production in America, A Report of the Pew Commission on Industrial Farm Animal Production, http://www.pcifapia.org/_images/PCIFAPFin.pdf.
M. Greger, The Long Haul: Risks Associated With Livestock Transport, “Biosecurity and Bioterrorism: Biodefense Strategy, Practice, and Science”, vol. 5, no. 4, (2007), pp. 301–311; A.M. Rule, S.L. Evans, E.K. Silbergeld, Food animal transport: A potential source of community exposures to health hazards from industrial farming, “Journal of Infection and Public Health” Volume 1, Issue 1, 2008, pp. 33–39, https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1876034108000026?via%3Dihub.
G. Fournie, L. Kearsley-Fleet, J. Otte, D. Pfeiffer, Trends in the emergence of swine pathogens, Animal Production and Health Commission for Asia and Pacific 2012.
Centers for Disease Control and Prevention, National Center for Immunization and Respiratory Diseases, 2009 H1N1 Pandemic (H1N1pdm09 virus), https://www.cdc.gov/flu/pandemic-resources/2009-h1n1-pandemic.html.
K. Hickok, How does the COVID-19 pandemic compare to the last pandemic?, https://www.livescience.com/covid-19-pandemic-vs-swine-flu.html.
Животновъдите, одитирани от NIK, твърдели, че използват антибиотици само с цел лечение, но, както одиторите посочват, “не беше възможно да се установят истинските причини за употребата на антибиотици в скотовъдството, главно заради недостатъчната система за наблюдение, която не предоставя надеждни данни.” Вж.: Informacja o wynikach kontroli: wykorzystywanie antybiotyków w produkcji zwierzęcej w województwie lubuskim, https://www.nik.gov.pl/plik/id,16217,vp,18741.pdf
T.P. Van Boeckel, J. Pires, R. Silvester, C. Zhao, J. Song, N.G. Criscuolo, M. Gilbert, S. Bonhoeffer, R. Laxminarayan, Global trends in antimicrobial resistance in animals in low- and middle-income countries, “Science” vol. 365, no. 6459 (2019), https://science.sciencemag.org/content/365/6459/eaaw1944. Вж. още: Stop using antibiotics in healthy animals to prevent the spread of antibiotic resistance, https://www.who.int/news-room/detail/07-11-2017-stop-using-antibiotics-in-healthy-animals-to-prevent-the-spread-of-antibiotic-resistance.
R.J. Fair, T. Yitzhak, Antibiotics and bacterial resistance in the 21st century, “Perspectives in Medicinal chemistry” 6 (2104) pp. 25–64, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4159373/. Вж. още: M. Mckenna, The Hidden Link Between Farm Antibiotics and Human Illness, https://www.wired.com/story/farm-antibiotics-human-illness-hidden-link/.
Antimicrobial Resistance: Tackling a Crisis for the Health and Wealth of Nations, The Review on Antimicrobial Resistance Chaired by Jim O’Neill, December 2014, https://amr-review.org/sites/default/files/AMR%20Review%20Paper%20-%20Tackling%20a%20crisis%20for%20the%20health%20and%20wealth%20of%20nations_1.pdf.
Global Preparedness Monitoring Board, A world at risk: annual report on global preparedness for health emergencies, Geneva: World Health Organization 2019, p. 6, https://apps.who.int/gpmb/assets/annual_report/GPMB_annualreport_2019.pdf.
L. Specht, Modernizing Meat Production Will Help Us Avoid Pandemics, https://www.wired.com/story/opinion-modernizing-meat-production-will-help-us-avoid-pandemics/.
D. Yaffe-Bellany, The New Makers of Plant-Based Meat? Big Meat Companies, https://www.nytimes.com/2019/10/14/business/the-new-makers-of-plant-based-meat-big-meat-companies.html.
“Галъп интернешънъл болкан” ЕАД, Нагласи на българите към начина на отглеждане и възможностите за по-хуманни условия при отглеждане на кокошките-носачки. 10-15 април 2020 г.
C. Reinicke, Beyond Meat extends its post-IPO surge to 734%, breaking the $200-a-share threshold for the first time, https://markets.businessinsider.com/news/stocks/beyond-meat-stock-price-breaks-200-per-share-2019-7-1028376980.
A. Peters, Inside the lab where Impossible Foods makes its plant-based “blood”, https://www.fastcompany.com/90264450/inside-the-lab-where-impossible-foods-makes-its-plant-based-blood.
A. Peters, Here’s how the footprint of the plant-based Impossible Burger compares to beef, https://www.fastcompany.com/90322572/heres-how-the-footprint-of-the-plant-based-impossible-burger-compares-to-beef.
P. Shapiro, Clean Meat: How Growing Meat Without Animals Will Revolutionize Dinner and the World, New York NY 2018.
Z.F. Bhat, S. Kumar, H. Fayaz, In vitro meat production: Challenges and benefits over conventional meat production, “Journal of Integrative Agriculture” vol. 14, no. 2 (2015), pp. 241–248, https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S209531191460887X.
R. Morgan, Bill Gates and Richard Branson are betting lab-grown meat might be the food of the future, https://www.cnbc.com/2018/03/23/bill-gates-and-richard-branson-bet-on-lab-grown-meat-startup.html.
L. Specht, Modernizing Meat Production…, ibid.
Редактирано от Mod vege на 26.06.20 02:08.
|
Индустриалното животновъдство- глобалните пандемии
(старо куче)