|
Не мисля да се фанатизирам да постя цял живот.
Просто искам да попостя - и особено в жегите ми идва ноо добре.
По-лекичко ми е. Отделно че помага на тялото да не се задръства от токсини. Мисля, че един период на разтоварване е необходим от време на време.
Не съм казала, че съм вегетариянка - не, не съм. Но защо да не попостя за малко прочистване.
Тамъм не ми се яде в летните жеги - защо да не попостя. Защо да се тъпча. Нека си почине тялото ми. Идва Коледа - не мислим да се въдържам точно тогава от пражолки и декилатеси.
Оубаче ноо интересно се случи - че НАИСТИНА не ми се яде месо. Просто се отпуснах и реших да послушам тялото си. Не съм се убеждавала насила. Ноо добре се получи просто.
То си е мъка насила да се въздържаш от нещо, особено ако ти се похапва - ама при мене някакси се получи натурално да не ми се ще. Мисля, че е от жегите - ма може пък и тялото ми да си е искало почифка.
Нема да стоя веге цял живот я. Не бой се. Па ше ми се отвори хапка
Много ми е свежо тека - чюфствам се по-млада и някакси по-лека. Ноо преятно усещане за лекота и спокойствие
Ше слушам тялото си - ше стоя веге колкото ми е приятно - не си слагам граници, нито имам някакви ненормални цели. Нито ща да се фанатизирам. Просто за разтоварване и докато тялото ми иска. Като ми се прияде месо - ше си хапна. Ма защо зорлем да се тъпча.
Както виждаш - даже не си забранявам да опитвам месо - определено сложих в устата си парченце месо, ма ми стана тежко още на първото парченце и се отказах да ям още. Хапнах от соса де - ма колкото да го опитам. Тоест при мене не е погнуса, нито някакви негативни и тежки емоции. Нито класическите възприятия на веге.
Просто се разтоварвам. Май му викаха говеене. Абе кфото и да му викат.
Също не съм отказала сирене, масло, яйца - при мене целта е само да не се тъпча с тежко месо в жегите. Колкото да ми е лекичко.
Увеличи ми се апетита за плодове. Хапвам си плодове. Чайчета - билкови, зелен чай основно, без мляко и екстри, никаква захар. Често слагам лимон в чайчетата.
Много зелени салати. Сиренце със салатката - но не задължително. Зехтинец слагам на салатката. Маслинки. Секакви зеленийки. Текива неща.
Хляба драстично намалих. Е - похапвам си - но ... по-малко. Гледам да е черен (с трици)и без химия и набухватели.
Махнах секакви чипсове и джънкове. По-рано обичех едни фастъчки с люто покритие - но видях, че използват царевично брашно от неизвестен източник, както и химия за консерванти и боички - и се отказах и от тях.
Ядки си хапвам - но в малки количества....
Миналата седмица ядах боб - ма ми стана тежко.
Готвя леки летни манджи - но не всеки ден. Миналата седмица правих лятна мусака - тиквички и лук, покрити със заливка от сирене, яйца и малко кисело млеко. Веднъж правих патладжани с доматен сос. Няколко пъти правих фреш от зеленчуци - буквално смилам на блендера по някакъв критерий някакъв зеленчук - примерно чушки и домати с магданоз и много малко солчица - става отлична студена лятна супа фреш. Точно така може да се яде - като супа в купичка. Друг път направих връзка пресен лук, магданоз, пресен чесън и краставичка - и добавих малко кисело млеко - почти таратор. Ей такива неща ядеме.
Не съм забранила на никой около мене да не яде месо. Полвинката си яде. Това не ме дразни. Той даже не е забелязал, че искам да огранича месото. Два пъти ме попита защо не искам месо - той знае, че обичем - и аз му казах, че не ми се яде от жегите - което си е истина де. Тоест нито съм лъгала, нито съм скрила, нито правя драма от решението си. Нито се фанатизирам. Нито имам некфи негативни емоции че съм се отказала. Нито някой ми е криф че яде пред мене месо. Бе просто ми е лекичко тека и немам никфи тежки емоции просто по фапроса.
Като ми се дояде месо - ше си хапна, що да не си хапна.
Липопитно ми е просто - колко ше бъде тека и какво иска тялото ми.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|
Re: На веге диета съм ... [re: Aulus Vitellius Cels]
