Временно съм вегетарианка, като не ми се яде месо. Кога спираш или започваш да си веге?


От друга страна - не ми и пука кой къф е. Също не искам некой да ми сочи в манЖата. Пито-платено.


Сичко, което искам е кфото ми се яде да си го ям. кеф ми да страдам с фрешове от трева, кеф ми да набивам пражоли. Да немам на главата си размахани средни пръсти.



Искам да нема политкоректни позиции, нито политически драми от това какво сера. Кфото съм изяла това ше изсера. Ясно, просто, диалектично.



Тоя клуб ми е смешен в частта на драмата. В нуждата - не ми е смешен. Факт - сички имаме нужди - и често се случва нуждата (Бог, живота или кфото е там) да ни гони. Кфото те подгони - тека ше бегаш.



Аф! а как артистички се ядете и правите драма! да - за драматичени таланти моете да кандидатствате - това е очевидно.



ПС: ше ви каем де е разликата - по мое мнение.


Не е толкова важно каква храна ядеш - а каква жизнена енергия взимаш. В моментите, в които ям хубава веге храна - нямам против да съм веге. В моментите, в които няма хубава веге храна наоколо - нямам против да съм месоядка.


Когато си набавяш необходимото - това е точката, в която си хапи и задоволен.


Какво значение има веге или не?


Щом сме здрави и живота върви напред, а не назад.


И вкуса е нещо относително също. Ма не съм видела хора да се избиват за вкус, както за консистенция и състав.


Нормализирайте се бе ора! не можете да бъдете по-различни от това, което вече сте!

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.