|
"Тук може да намерите информация за някои православни светци, които не са се хранили с месо. От нея става явно, че храненето без месо не е нещо необичайно за християнските светци, а част от праведния им живот.
Сергей Радонежский
Един от най-почитаните руски светци - Сергей Радонежский чудотворец. Още от първите дни на своя живот младенецът показва строг пост. Родители и близки забелязвали, че той не пиел майчино мляко в сряда и петък; а не сучел и в други дни, когато неговата майка се хранела с месо. Когато забелязва това, Мария се отказва от месото.
Животът на преподобни Сергей е свързан с немалко легенди. Той опитомявал диви животни, които били в голямо количество в горите около манастира. Още дълго преди основаването на манастира покрай него преминавали гладни вълци, скривали се често, или се приближавали към преподобния и го подушвали. Наминавали и мечки. Но силата на молитвата спасявала отшелника. Веднъж преподобният Сергей забелязал пред своята монашеска килия мечка. Видял че тя била много гладна и съжалил мечката и й дал парче хляб, което поставил на пъна. Оттогава мечката започнала често да идва при монах Сергей, очаквайки любимата милостиня и не си тръгвала докато не я получи. Преподобният радостно споделял храната си, често даже и давал последното си парче. И дивият звяр в продължение на цяла година всеки ден навестявал отшелника. Веднъж Сергей хранел мечката, когато видял, как татари влачат с въже руско момиче. Отец Сергей завикал, да я оставят, а после прошепнал нещо на ухото на мечката, и след секунди огромния звяр нападнал татарите. Ужасени, те оставили момичето и избягали.
Серафим Саровски
Един от любимците на Русия свети Серафим Саровски понякога се изобразява на икони хранещ мечка. Само по себе си, появата на животно на икона е многозначително. Такива образи не са символични, нито декоративни, а биографични, иконографът е целял да подчертае, че светецът е така милостив и кротък, че от него не се страхували даже дивите животни, и той не се страхувал от тях. В това изображение св. Серафим не само се слива с живия свят, той приема всички същества, с безкрайна доброта към животните, която подтиквала да се забрави вековния ужас на човека.
Като взимал хляб от манастира за около седмица, Серафим се уединявал в гората. Този хляб той споделял с дивите животни и птици, които го посещавали. Често идвал при него голям мечок, който бил виждан от няколко посетители дошли при светия старец.
Мечокът слушал преподобния и ядял от ръката му. (В последствие преподобния се отказал от хляба и в течение на три години се хранел с трева от земята, която сам събирал и сушил).
Господ изпратил на преподобния Серафим душевен мир и го дарил със сърдечно умиление.
"Когато сърцето е изпълнено с умиление, тогава и Бог е с нас" - казвал преподобният. Веднъж казал "Ако знаеше, обичани, каква радост, каква сладост, очаква праведния на Небето, то ти ще предпочетеш в живота си прехвърляне на мъките с благодарност.
Често той повтарял "Радост моя, моля те направи алчния дух смирен, и тогава хиляди души около теб ще се спасят..."
Неговата любов била така безгранична, казвали че обичал всички и всеки повече отколкото майка своето дете. Действително, в негово лицето Бог разкрил на хора велико и скъпо съкровище. Нямало е страдание, и скръб, която да остане без помощ, неприета в сърцето му и неизлекувана - никой не си тръгвал от него без облекчение, без помиряване, без утешение и благодатна помощ.
Тези светци - св. Серафим и св. Сергей, не са яли месо.
Руската Православна църква в предишни времена не говорела толкова много за етиката и отношението към животните, но в началото на този век в нейните наставления и поучения зазвучала темата за добро отношение към животните. В 1912 г. Московското общество любители на духовната просвета пуснало неголяма брошура "За смирено и състрадателно отношение към животните, където нейният автор нарича порока за грубо и жестоко отношение с животните - порок, който <<толкова повече заслужава порицание и осъждане, че нищо не може да бъде извинение>>.
Тук ще е подходящо да се споменат имената на тези светци, които не се хранели с месо и когато говорели, съветвали всички, които желаят да станат истински вярващи и намерят чист и свят живот, също да се въздържат от месо.
Преподобният Петър Афонский веднъж срещнал в гората ловец, търсещ елени. От тази среща сърцето на ловеца се променило и той казал: "От днес нататък винаги ще бъда с теб, раб Божий". Но Петър му отговорил: "Няма да е така детето ми. Първо се върни в своя дом и изпитай себе си: можеш ли да изпълниш пост и отшелнически подвизи? Изпитай себе си така: въздържай се от месо, вино ... усърдно се моли и пости, изпитай в себе си разкаяна душа и сърце". Така след като година измине ела при мен, и каквото е угодно на Бог, ще се придържаш да изпълниш. Като казал това, светията дал на ловеца обучение в молитва и благословение. После, когато го изпращал към дома, му казал в напътствие "Сине! Иди с мир и тайната, поверена на теб, на никой не разкривай: съкровище, което много могат да откраднат". Ловецът се поклонил на светеца и се отдал на прослава и благодарност към Бога за това, че Той го удостоил да види светеца в плът и поговори с него. Когато се прибрал у дома, ловецът изпълнил всичко, което светецът му казал.
Свети Лука Еладский. Още от дете той не ядял не само месо, но и яйца също. Хранел се само с хляб, вода и растения.
Свети Симеон Дивногорец от Антиохии.
Неговата майка, Марфа, още преди да го роди, се събужда от сън, и намерила в ръката си кадило, от което се излъчвало неописуемо благоухание. Тогава и се явил Йоан Кръстител и й казал "Отиди при съпруга си, ще заченеш син и ще го наречеш с името Симеон. Той ще вкусва мляко единствено и направо от твоята гръд.. и то само от дясната; той няма да вкусва нито месо, нито вино, нито каквато и да е друга храна, приготвена с изкуството на човешката ръка. Храната за него ще бъде единствено хляб, мед, сол и вода. От теб следва да го възпитаваш с голямо внимание, като свят кораб, предназначен да служи на нашия Господ Бог. После две години след рождението му ще го донесеш в моята църква и тук вие ще го кръстите; когато младенецът се сдобие с благодатта на кръщенето, тогава ще се види какво ще излезе от него".
Понякога, изпитвайки думите на светия предшественик Йоан и казаното й във видение, давала на бебето лявата гърда; но младенецът с плач отвръщал лице, и в никакъв случай не желаел да сучи от нея. Било учудващо също, че в който ден Марфа ядяла месо или изпивала вино, в него младенецът не кусвал мляко от гръдта на майката и оставал гладен даже до следващия ден. По тези причини за нехраненето на детето, Марфа започнала да се въздържа от хранене с месо и вино и така станала с времето на постоянен пост и молитви. Когато младенецът бил откърмен с майчиното мляко, започнали да го хранят с хляб, мед и вода, и никога не употребявал месо и не желаел да опита, също както не желаел да се храни с нищо варено.
Свети Никита Столпник, Переяславский чудотворец. Веднъж, още преди своето обръщане към вярата, той отишъл на пазар да купува провизии, занесъл ги у дома и накарал жена си да приготви обяд. И когато жената започнала да мие месото, забелязала, че от него необичайно тече кръв, а после, когато го сложила в гърнето и започнала да го вари, видяла, че в гърнето се пени кръв - изплувала на повърхността ту човешка глава, ту ръка, ту стъпало на крак. От това тя изпаднала в ужас и разказала на мъжа си. Когато той дошъл и сам видял това, за което му разказвала жената, за дълго време го обзел ужас, а после, когато дошъл на себе си, с дълбока въздишка казал: "Горко ми! Много съм съгрешил" След тези думи, молейки се и облян в сълзи, той излязъл от вкъщи и се отправил към едно поприще извън града, отишъл в манастира на светия великомъченик Никита. Там той паднал на колене пред игумена на манастира и казал: "Спаси погубена душа".
Моисей Мурин Египетский. До покаянието и обръщането към вярата веднъж откраднал и убил четири едри агнета, после вързал същите агнета и обратно преплувал река Нил, вземайки със себе си агнетата. След като ги очистил от кожите, Моисей изял месото им, а кожите продал, а със спечелените пари си купил вино. Дълго време Моисей прекарвал живота си в такива греховни дела, докато не се покаял.
Преподобни Макарий Александрийский. Веднъж при преподобният било доведено обзето от демони момче, което било цялото подуто от водна болест. Сложил на главата му дясната си ръка, а на сърцето лявата, преподобният започнал да се моли на Бог. Внезапно момчето извикало с висок глас и незабавно от тялото му излязло огромно количество вода. След всичко тялото на момчето се върнало в естественото си състояние, каквото било преди това. Намазал момчето със свято миро и го поръсил със светена вода и преподобният го предал на баща му. При това той заповядал на юношата, в продължение на четиринадесет дни да не яде месо и да не пие вино. Така преподобният направил момчето здраво.
Преподобни Дорофей. На младини, когато заедно с пътници ходил в светия град Йерусалим, за да се поклони там на светите места, те отишли също и в Гетсимания.
Там се намирало изображение на страшния съд Божий, където били представени различни адски мъчения. Виждайки това изображение, юношата внимателно го разгледал и се удивил. Недалеко от себе си видял жена, облечена в червено; тя започнала да му обяснява всяко мъчение на затворниците, и да го наставлява, прибавяйки няколко думи от себе си. Слушайки нейния разказ, юношата мълчал и се удивявал, тъй като, по рано никога не е чувал за Божието слово и нищо не знаел за Страшния съд. Накрая обръщайки се към жената, той я попитал "Госпожо, какво трябва да прави всеки, за да се отърве от тези мъки". В отговор тя му казала: "Пости, не употребявай месо, при всяка възможност се моли и ще бъдеш избавен от тези страдания". След като му дала тези три заповеди, облечената в червено жена станала невидима. Младежът обиколил цялото място, старателно се опитвал да я срещне; той мислел, че това била обикновена жена, и никъде не можел да я намери, тъй като това била самата Пречиста и Пресвета Дева Мария Богородица. Поучението на тайнствената жена направило силно впечатление на младежа: с умиление на сърцето, той започнал стриктно да следва трите заповеди, които му дала във видението си в Гетсимания Дева Мария.
Свети Бенедикт от Нурсии. Освен дарен с пророческа сила светия Бенедикт овладял и дадената му от Бога власт над бесовете. Духовник на Аквинийската църква, измъчван от бесове, по съвет на своя епископ Констанций се отправил по свети места и мощи на мъченици, но не получил изцеление. Тогава бил заведен при Божия служител Бенедикт, и след неговата молитва, веднага получил изцеление; След като изгонил бесовете на духовника, светията му дал такава заповед: "Не яж месо, не дръзвай да стъпваш в свещенически чин, или в този ден в който решиш да приемеш сан на свещеник, ти отново ще бъдеш предаден на безпощадното мъчение на бесовете". Изцеления духовник, се върнал в дома, и дълго следвал тези две заповеди на светия баща: той не ядял месо и не приемал сан на свещеник. Но след много години духовникът, видял как след умиращия пресвети свещеник с по-висок чин, на негово място встъпвали твърде по-млади от него, и сметнал това за нечестно спрямо него и започнал да се стреми към свещеническия сан. И когато бил въздигнат за свещеник, в същия ден, по Божие обещание, бил нападнат от свиреп демон, и безпощадно измъчван, духовникът умрял.
Света Олимпиада, дякониса от Цариград. Хората са чували за добродетелния й благочестив живот. Действително тя не ядяла месо.
Била взета на служба в църквата при свети патриарх Нектарием и назначена за Дякониса. И тя служила на Господа честно и праведно заедно с другите дякониси, подобно на евангелската вдовица Анна, която не излизала от храма, постела и се молила ден и нощ в служба на Бога.
Свети Симеон Столпник Кападокийский. Няколко човека, от далеко тръгнали към преподобния. За да се спасят от жегата, спрели под дърветата, за да починат за малко. Седейки на сянка, те видели преминаваща фигура на бременен женски елен и й завикали: "С молитвата към свети Симеон умоляваме те, спри за малко". И станало чудо, еленицата спряла. Така даже дивите животни в името на светеца ставали кротки и послушни! Хванали еленицата и пътниците я убили, свалили кожата й, и си приготвили храна от месото й. Но едва започнали да се хранят, внезапно поразени от гнева на Бога, изгубили човешките си гласове и започнали да крещят като елен. Тичешком отишли при светия Симеон, носейки със себе си кожата на еленицата като изобличаване на своя грях. След две години едва могли да се излекуват и заговорят на човешки, а кожата на еленицата закачили на стълба за свидетелство за това, което се е случило.
Блажений Архип от Хиераполис. Неговите родители били благочестиви християни и възпитали сина си в благочестие. На десет години Архип започнал да живее в църквата на светия Архангел Михаил, изпълнявайки клисарска служба. Момчето започнал да се ръководи с такова правило в своя живот: от момента, в който се преместил в църквата, в служба на Бог, той никога не вкусил от светските храни и напитки: нито месо, нито вино, даже хляб не ядял, той се хранел единствено със зеленина, която сам събирал и варил, храна приемал един път в седмицата и то без сол, също пиел съвсем малко количество вода.
Свети мъченик Платон от Галатия. Стражите от тъмницата, виждали че той не взимал нито хляб, нито вода, и му казали "Яж, момче, и пей, за да не умрем за тебе, и ние няма да попаднем в беда заради теб." Но блаженият отговорил "Не мисля, братя, че ще умра, освен ако приемам вашата храна; вие се хранете с хляб, аз ще се храня с Словото Божие, и ще пребъде вовеки, - вас ви насища месото, мен ме насища святата молитва, - вас ви весели виното - мен ме развесели Христос, лозата на истината".
Свети мъченик Бонифаций Римский. Бонифаций започнал да скърби за свои предишни грехове и решил да пости: не ядял месо, не пиел вино, и усърдно и често се молел, за да придобие страх към Бога. Така Бонифаций посял в себе си корена на покаянието, като започнал със страха от Бога, вниманието към себе си и непрекъснати молитви, той се стремял към усъвършенстване на човешкия живот.
Приподобния Иринарх, отшелник Ростовский. След като заболял от лудост на ума в Борисоглебсия манастир, войводски син на болярин Матфей Тихменев отишъл при преподобния Иринарх и той поставил своя кръст и превързал момъка с вериги, а после поставил двама войника за охрана; така болният прекарал цяла нощ, а сутринта старецът изпратил войводата в църквата на молитва; от литургията болния оздравял, но преподобния му заповядал всяка седмица да пости, да не яде месо, ни вино да пие. По същия начин получил изцеление на лудостта си в манастира селянина Никифор: старецът сложил на него своя кръст и го вързали с верига в цветна леха; след час старецът заповядал да махнат кръста и веригата и наредил на болния да легне на неговата верига, където той спал цяла нощ, - събудил се съвършено здрав.
Свети Пафнутий Боровский (15 в.). Преподобния Пафнутий строил манастирска църква и я украсил с "чудна Велма" - се казва в неговата биография. Иконописецът-мирянин дал заповед да не се яде месо в манастира. За известно време хората там следвали тази заповед. После забравили и си занесли в манастира варено бедро на агне, пълнено с яйца. Когато иконописец Дионисий първи го опитал, то в плънката намерил много червеи и бил принуден да хвърли забранената храна на кучетата. Изведнъж той се разболял от краста, сърбеж. В този час цялото тяло на Дионисий представлявало един твърд стълб, и той не можел да се движи. Тогава болния незабавно бил изпратен при преподобния, с молба да се покае и получи прошка. Светият заповядал на Дионисий за напред да не прави нищо забранено, завел го в църквата, където били събрани всички братя. По напълно катедрално молебствие, преподобният осветил водата и накарал болния да измие цялото си тяло. Само като Дионисий го направил , той веднага заспал. После, след като се събудил, се почувствал съвършено здрав, както никога не е бил. Лишеите му изчезнали като люспи, и той прославил Бога. В друг случай, веднъж младеж убил с лък в манастирската гора, една врана, където ловът е забранен. В този момент главата му се обърнала и така замръзнала. Той отишъл при преподобния Пафнутий с покаяние. Старецът отслужил молебен и го изцерил с молитви.
Свети мъченик блажений Петър Полянский (нач.20в.). На 17 години претърпява паралич, и повече от дванадесет години той лежи болен. По време на болестта си и до самия си край Петър строго постил, без хляб, хранейки се само с растителна храна. Той давал на всички в своя дом убежище. Хората слушали за подвизите на благословения Петър и се обръщали към него с молба за молитви. От неговите молитви започнали да се случват изцеления. Веднъж при него дошъл наемодател с болна жена, и молитвите към блажения Господ изцелили болната. В благодарност собственика на земята дал дом на блажения, в който той в онова време приемал всички дохождащи. Само по време на великия пост Петър се затварял и не приемал никого.
Преподобни отец Алексей, Бортсурмансий (Симбирска провинция, началото на XXв.)
Главното му занимание била молитвата и съвършената служба на църквата. По апостолска заповед отец Алексей се молел постоянно. Той и по-рано се придържал към манастирския устав и монашеските правила, и тъкмо с прехода в монах, той вече в своята строгост може да ги следва. Каквито и времена да настъпвали за него, той винаги оставал да се моли. Служил отец Алексей почти всеки ден, даже и тогава, когато излязъл от страната. Уставите, нарежданията той не обичал да съкращава, и винаги строго се отнасял към небрежностите в службата. Хранел се само веднъж на ден. Не употребявал никакво месо. В сряда и петък не вкусвал нищо горещо, и стриктно спазвал поста.
Благословената Матрона Анемнясевская (19в.) От детството била сляпа. Особено стриктно спазвала постите. От седемнадесет години не ядяла месо. Освен това в сряда и петък следвала такъв пост както в понеделник. През църковните пости почти нищо не ядяла или много малко.
Свети мъченик Евгени, митрополит Нижегородский (нач.20в.) От 1927 до 1929 год. се намирал в изгнание в Зърянския регион (Коми А.О.) Владиката бил строг в своя пост, и без да обръща внимание на условията на лагерния живот, никога не вкусил месо. Живял с дълбока мъдрост, бил винаги тактичен и спокоен. Свещеникът правел бележки винаги насаме и в мека форма. Богослужението на Владиката се отличавала с величество, покой и благоговение.
В православната история имало и много други подобни примери на святи хора, които се въздържали от месо, какъвто например е св. Иван Рилски.
Информация за житията на светците от «Жития святых Димитрия Ростовского»"
|
Православните светци и яденето на месо [re: Moд (вere)]
(пристрастен)
Православните светци и яденето на месо