|
"Нужни са спешни мерки
Резюме на доклада на ООН от 2006, относно щетите за цялата планета от отглеждането на добитък. Превод от официалния сайт на Организацията по Прехрана и Земеделие към ООН (FAO).
29 ноември 2006, Рим - кое причинява повече емисии на парникови газове - отглеждането на добитък или шофирането на автомобили?
Изненада!
Според нов доклад, публикуван от Организацията по прехрана и земеделие към ООН, животновъдният сектор произвежда повече емисии на парникови газове, измерени в еквивалент на CO2 (въглероден диоксид) - 18% повече в сравнение с транспорта. Също така, той е основен източник на деградацията на земите и водите.
Хенинг Стайнфилд, началник на подразделението на ФАО за информация относно животновъдството и политиката и старши автор на доклада, заявява: "Животновъдството е един от най-важните причинители на днешните най-сериозни екологични проблеми. Спешни действия са необходими за справяне със ситуацията."
С увеличен прираст, хората консумират все повече месо и млечни продукти всяка година. Производството на месо по света се очаква да бъде повече от два пъти - от 229 милиона тона през 1999/2001 до 465 милиона тона през 2050 г., а продукцията на млякото се очаква да се покачи от 580 до 1043 милиона тона.
Дългата Сянка на Животновъдството
Глобалният сектор на животновъдството се разраства по-бързо, отколкото всеки друг селскостопански подсектор. Той осигурява прехраната на около 1,3 милиарда души и допринася за около 40% от глобалната земеделска продукция.
За много бедни фермери в развиващите се страни животновъдството е източник на възобновяема енергия за проекти и основен източник на органичен тор за техните култури.
Но такъв бърз растеж изисква извънредна цена за околната среда, според доклада на ФАО, „Дългата сянка на животновъдството - екологичните проблеми и възможности”. Докладът предупреждава: “Цената, която плаща околната среда за единица животинската продукция, трябва да бъде съкратена наполовина, само за да се избегне повишаване нивото на щетите.”
Що се отнася до емисиите на газовете от използването на земите и промяната в използването на земите, секторът на животновъдството отговаря за 9% от CO2 (въглеродния диоксид), произтичащ от свързани с човека дейности, но произвежда много по-голям дял от още по-вредни парникови газове. Той създава 65% от свързания с човешката дейност азотен оксид, който притежава 296 пъти от потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) на СО2. По-голямата част от това идва от оборския тор.
Освен това, животновъдството е отговорно съответно за 37% от всичкия произведен от човешка дейност метан (23 пъти повече потенциал за глобално затопляне от CO2), който до голяма степен е произведен от храносмилателната система на преживните животни, а също така и за 64% амоняк, който допринася значително за киселинни дъждове.
Животновъдството сега използва 30% от земната повърхност на цялата земя, главно за постоянни пасища, като включително 33% от обработваемите земи по света са използвани за производство на храна за животни, отбелязва докладът.
Изсичането на горите за създаване на нови пасища е основен двигател на обезлесяването, особено в Латинска Америка, където например около 70 процента от бившите гори в Амазонка са се превърнали в пасища.
Земя и вода
В същото време, стадата предизвикват в широк мащаб деградация на почвата, като около 20% от пасищата се смятат за деградирали чрез прекомерна паша, уплътняване на почвата и ерозия. Тази цифра е още по-висока в сухите земи, където неподходящата политика и неадекватното управление на животновъдството допринасят за развитие на процеса на дезертификация (превръщане на земя в пустиня).
Животновъдният бизнес е сред най-вредните сектори за все по-оскъдните водни ресурси, допринасящи наред с други фактори за замърсяването на водите, евтрофикация и дегенерация на кораловите рифове. Основните замърсяващи агенти са животински отпадъци, антибиотици и хормони, химикали от цеховете за щавене на кожи, изкуствени торове и пестициди, използвани за пръскане на култури за храна. Прекомерната паша нарушава кръговрата на водата, намалява снабдяването на повърхностните и подземните водни ресурси. Значителни количества вода се отделят за производство на фураж.
Животновъдството се очаква да бъде основният вътрешен източник на фосфорно и азотно замърсяване на Южнокитайско море, с което допринася за загубата на биоразнообразието в морските екосистеми.
Животните за месо и мляко сега възлизат на около 20% от биомасата на всички земни животни. Присъствието на животновъдството в обширни пространства на земята и търсенето от него на култури за храна, също допринася за загубата на биоразнообразие; 15 от 24 важни ползи от различни екосистеми е определено, че се намират в състояние на загиване, установеният виновник за което е животновъдството.
Превод от официалния сайт на ООН:
"
|
ООН: Животновъдството е главна eko-заплаха [re: Moд (вere)]
(пристрастен)
ООН: Животновъдството е главна eko-заплаха