Вариант едно: Поставяш ребром въпроса... Или тя сменя храната или ти сменяш жената... Щот то отпуснат парцал, вече трудно може да се нарече жена...

Вариант две: Вместо кулинарна книга и буташ в ръцете една физиология на храносмилането... ама не от списание слънцеядство и циганска магия ами медицински учебник... С други думи пообразовай я... (моята също беше вегетарианка като се запознахме, но си я прибрах за доживотно другарче, едва като прочете достатъчно и започна да си хапва месо без всякакви угризения...)

И накрая... зависи от човека или по-точно от физиологията му... това значи, че и най-великата книга по вегетарианска кулинария, която е помогнала на хиляди вегета да станат още по-вегета... няма да свърши работа... По някога броени сантиметри от дължината на храносмилателния тракт теглят чертата между това да си веге, всеяден или предимно месояден... При мен например, не само пилетата ами дори и свинското не хващат ръб... все едно ям домат... за вкусното вкусно, ама нахранване... хич и въобще... корем пълен ама енергия... кат на угасващ акумулатор... Виж телешки стек или еленово бутче са съвършрно друга картинка... цялата ми нервна система се разтриса от удовлетворение и гали всяко нервно окончание дори само като впия зъби в месото... и вече съм на турбо режим...

Обратната ситуация също е налична... някои вегета с дебело черво като на дългогривест белгийски першерон и апендикс като баскетболен кош... започва да им се гади дори от вида на бучка сирене... Такива, при всички старания, няма как да нахраниш с месо... а ако им пробуташ тайно дори сушен чироз, като нищо ще се тръшнат болни ритайки с единия крак във въздуха и берейки душа от хранително отравяне... За такива, просто им давай фураж и ще са си щастливи, че и игриви като спортни понита...

Но в случая с жена ти, явно не е от типа физиологични вегета а от идейно-модните... И трябва да намериш необходимия идеен бутон, за да и помогнеш да се ориентира към месото...