|
специално за всички суровоядци:
Изобретяването на готвенето е позволило човекът да развие голям мозък
Ако човеците не бяха изобретили готвенето, за да увеличат приема си на калории, единственият начин да поддържат 86 милиарда неврони в големите си мозъци би бил да прекарват поне по девет часа на ден в ядене на сурова храна според изследване, цитирано от The Guardian.
Учените предполагат, че това е причината примати, като горилите например, да имат тела около три пъти по-големи от тези на човеците, но сравнително малки мозъци. Въпреки че горилите прекарват по около осем часа на ден в ядене, тяхната диета е предизвикала еволюционен компромис между размера на тялото и на мозъка. Поддържането на голямо тяло и голям мозък е невъзможно на диета от сурова храна.
Мозъкът е толкова гладен за енергия, че при хората отнема 20% от метаболичния обмен, въпреки че представлява 2% от масата на тялото, обясниха професор Сузана Херкулано-Хозел и Карина Фонсека-Азеведо от института по биометрични науки във федералния университет Рио де Жанейро.
"Защо най-големите примати да нямат и най-големите мозъци? Вместо да търсим доказателства, че хората са изключение сред приматите, ние смятаме, че това несъответствие може да ни подскаже за еволюцията на приматите. Развитието на големи тела и големи мозъци са две взаимно изключващи се стратегии, най-вероятно по метаболични причини."
Горилите, смятат учените, живеят на ръба на оцеляването, като търсят и ядат храна по 8.8 часа на ден, а при екстремни условия и по 10 часа на ден.
От друга страна, човеците, които преминали към готвена диета най-вероятно при Изправения човек (Homo erectus) и вече били с по-малки тела и по-големи мозъци, се оказали с излишна енергия. Това позволило мозъците да пораснат още повече и да се развият като предимство, вместо поглъщащ енергия недостатък, тъй като се увеличил когнитивният капацитет, гъвкавостта и сложността им.
"Предполагаме, че тази промяна от недостатък в предимство е направила възможно увеличаването на размера на мозъка, което характеризира човешкия вид, чак до нас. Така че може да дължим огромните си когнитивни възможности на изобретяването на готвенето – което, доколкото знам, е най-лесният отговор на въпроса какво могат да правят хората, което никой друг вид не е способен да прави?", коментира изследването си Херкулано-Хозел. То е публикувано в Proceedings of the Natural Academy of Sciences of the USA.
Изследването надгражда върху предишно проучване на Ричард Врангхам, британски професор по биологична антропология в Харвард, което също предполага, че откритието на готвенето е било критично за еволюцията на човеците.
Той се надявал последващи изследвания да разгледат какви са били компромисите в тялото, които с позволили енергията от малките органи да бъде пренасочена към мозъка – като например сравнително малките черва. "Човешките черва са около 60% от тези, които би трябвало да имаме като примати. Малките черва (в комбинация с това, че имаме същия базов метаболичен обмен като другите примати спрямо телесната маса) означават, че имаме излишна енергия, която ни позволява да имаме по-големи мозъци. Причината да еволюираме по-малко черва е, че можем да разчитаме на сготвена храна", смята проф. Варнгхам.
|
Re: До края на XVIII век в Европа били канибали [re: Aulus Vitellius Cels]
