|
Аз мисля (деба и кредора, пак ми прави номера...) че немаш капка представа за МОИТЕ физически възможности.
Имам няколко регистрирани рекорда, планинарски, освен идиотиите за всеки ден, дето никой не ги записва.
Правила съм поредици от тежка физическа работа по няколко месеца, с уж почивки на планина, ама се скъсваш да ходиш и тичаш по пресечени местности. Не съм дебела, не! откаде и как го правя, нямам хабер, защото имам мека и жествена структура, пухкавичка и налята, без подчертани мускули. Никога не съм имала подчертани мускули и тежка структура.
Била съм хора, които изглеждат планини и маса мускули. Ей така, уж дребничка и пухкавка и слабовата и уж изглеждам изнежена и никаква.
Седна ли на масата обачееее.....
Ям като прасе. Имах приятели, викаха ми, ти ако си едно прасе, щта заколим, че абиш яденето.....
Може и да може да стоя известно време без месо, ама дояде ли ми се....мога и животно да убия и после да ръфам червено кърваво месо.
Чудила съм се, ама много не се вдавам, добре си ми е.
Чета тоя клуб заради сина ми. Той е серсем същия, просто отказва да го приеме. Ся, било му мъчно за животинките, детски работи. Иначе му се яде, та се кине.
Чета, дано разбера.
Почесвам се по брадата и си мисля, ще се откаже и то скоро. Пубертета го нагъна, и почна да свива по цял хляб, просто корема му хлътна, тялото му почна да работи на високи обороти, типично за тая възраст.
Нема да издържи дълго без месо....и аз нали грижовна майка, мисля как да му подам кифтенце
Или принцеска....или паржолка пресна и удавена в салатка...
|
Re: Какво му трябва на човек. [re: бeз ycилиe]
