|
"Световната продукция и потребление на храни и особено пазара с месо и млечни произведения са се увеличили драматично в последните няколко десетилетия. С възхода на нео-либерализма потреблението в развиващите се страни естествено се повишава главоломно, хората консумират повече, т.е. ядат повече храна и логично повече месо. Производството на месо и млечни продукти в промишлени размери е изключително доходоносна и интензивна глобална индустрия, вземаща земеделски фуражни култури от една част на света и изнасяща ги в друга част на света, където да бъдат използвани за храна на животни, които ще се превърнат в месо или ще бъдат използвани, за да им бъде извлечено млякото в ужасни промишлени условия.
Това е индустрия, която причинява изключително тежки последствия върху животните, хората и природата; тя замърсява водите, почвите и въздуха; тя ускорява обезлесяването и климатичните промени; тя третира хората и животните, участващи като субекти или обекти на нейния бизнес, не като живи същества, заслужаващи уважение и основни права, а просто като средства за извличане на максимални печалби.
Последствията от месната и млечната индустрия могат да бъдат видяни по целия свят. Малки земеделски площи или ферми биват заменяни от огромни монокултурни насаждения (често ГМО) и промишлени животновъдни ферми, специализирани в продукция в огромни размери и предназнчени за експорт в чужбина. Всичко това има огромно влияние върху бедните селяни и земеделци, които са в голяма степен зависими от от своята земя за физическото си оцеляване посредством храна, здравни грижи и доходи. С повишеното внимание относно въпроса с ГМО, протестите на фермерите и въпроса за държавното субсидиране на земеделците през последните месеци започна да се надига някакво обществено мнение по въпроса за правото на земя и продукция между малките семейни фермери от една страна, по-големите земевладелци и предприемачи в агрикултурния сектор от втора, и големите мултинационални корпорации с апетит към хранително-вкусовата промишленост и земеделието, като корпорацията Монсанто, от трета заинтересована страна.
Отношението между тези три групи икономически интереси поставя на дневен ред важни въпроси като това кой има право на собственост върху земята, кой трябва да има право да я използва и как да се разпорежда с нея, кой трябва да пожъне благата, произтичащи от нея. Правилно ли е (и ако да за кого?) да бъде поставян като приоритет икономическия растеж (като колкото по-голям е икономическия интерес, толкова по-големи права върху земята да има заинтересованата страна) пред правото на земя и препитание?
И докато традиционният земеделски труд по нивите като цяло замира с много големи темпове, тъй като малките земеделци и фермери са принудени от големите да оставят земята си, в една среда, в която е станало невъзможно да продават продукцията си и да бъдат независими производители на пазара, в конкуренция с по-големите играчи в селското стопанство, то броя на работниците на заплата при големите агрикултурни фирми расте с големи темпове във всички страни по света. Загубили независимостта си и правото да работят своите собствени ниви, останали без препитание, бедните хора са принудени да си търсят работа обикновено в експортно-ориентираната продукция на зеленчуци и тяхното опаковане или товаро-разтоварване. Вече все по-малко земеделски работници притежават земята, която работят, нито инструментите и техниката, която използват, в повечето случаи са нископлатени, получавайки дори по-малко от индустриалните работници. Милиони земеделци работят в изключително несигурна среда с несигурни доходи; често те нямат достъп до качествена храна, въпреки че през ръцете им минават тонове хранителни продукти, а заетостта им често е временна. А модерното корпоративно ориентирано към печалбата земеделие се нарежда точно след миньорството и металургията като най-опасната за човешкото здраве индустрия в следствие на опасните машини, болестите предавани от прекия контакт с животни, миризмата от техните изпражнения, както и излагането на токсични пестициди и хербициди.
Понякога чуваме за суетшопите на Найк или Томи Хилфигър, но от общо 246 милиона деца, които работят в суетшопите по света, над 170 милиона (70%) са заети в областа на земеделието, често работещи на над 10-часов ден и печелейки по-малко от долар на ден. Работодателите, както и при суетшопите на обувните компании, предпочитат млади жени да вършат тежката работа, виждайки в тях кротки работници, които биха приели ниски заплати и увеличени работни часове, без да се оплакват или да се включват в синдикати или търсят помощта на организации, които биха се застъпили за техните права. Тези неща се отнасят за земеделските работници, за промишлените работници, за хората зад щандовете на супермаркетите. В повечето случаи работната сила е съставена от временно-заети и млади работници като студенти, които нямат интерес да се борят за правата си, по-високи заплати и по-добри условия на труд.
Положението на животните не е много по-добро. Дивите животни са заплашени от изчезване заради обезлесяването и замърсяването, а животните в промишлените ферми са редуцирани до обикновени безчувствени суровини за месо и мляко. Измъчвани и лишени от всякакво достойнство като живи същества тези животни биват държани в екстремни условия, блъскани с антибиотици и успокоителни срещу болестите и стреса. Вегетарианците и веганите обаче заявяват, че заемат позиция срещу това. Те казват, че лишаването от консумацията на месо и други животински продукти не е толкова голяма загуба ако хората си направят сметка откъде идват те. В повечето случаи те осъзнават, че всичко това е резултат на една глобална капиталистическа система на свободни пазари, в която икономическия растеж е основната цел и където производителите трябва да се борят помежду си кой ще спечели по-големи печалби с по-малки разходи. Че капитализма е система, при която хората са превърнати в движещи сили на производството и потреблението, а природата и животните са превърнати в суровини за продуктите, които генерират печалбата.
Някои вегетарианци, които разглеждат вегетарианството и правата на животните като отделен сам по себе си от социално-икономическите реалности въпрос. Те опростяват максимално нещата и заявяват, че могат да променят системата чрез консуматорски бойкот, заменяйки експлоататорския труд и продукт с някаква форма на „зелен“, „еко“, „био“, „фейър-трейд“ капитализъм.
Те казват „Ако светът просто спре да яде месо месната индустрия ще фалира, защото няма кой да купува месото“ или „Ако вместо да храним животните с милиони декари ниви за фураж, използваме тези земеделски култури за храна на хората, то световния глад ще изчезне, защото една нива може да нахрани много повече хора, отколкото един килиграм месо“. На пръв поглед логична и добра идея, но на практика нещата са много по-сложни от това. За съжаление въпросът за хората, които нямат какво да ядат е много по-сложен от това. Гладът и разпределението на храната, както и всички останали блага, е политически, икономически и социален проблем, следователно да имаш повече храна в запас не означава, че тя ще бъде равномерно или справедливо разпределена сред нуждаещите се и нямащите. Ако гладуващите и бедните нямат достъп до своите земи и не могат да си позволят да си купуват храна, те няма да могат да правят това дори и да има тонове неизползвана и гниеща храна в складовете (както и се случва на практика). В света има достатъчно запаси от храна да нахранят всички гладуващи, основният въпрос е дистрибуцията на съществуващите хранителни запаси и кой контролира тази дистрибуция. Тъй като световният глобализиран земеделски пазар е ориентиран към печалбата на пари, то той е въпрос на икономика, на нео-либерална алчна и унищожителна икономика (а хуманитарната помощ към страните от Третия свят или програмите по подпомагане на земеделците в страните от Европейския съюз за въпрос на политика), то при това положение въпросът кой ще яде и кой ще гладува не може да бъде разглеждан извън неговите икономически и политически фактори на първо място. Дори всеки веган или вегетарианец да помогне за освобождаването на огромни площи с растителни култури като не консумира месо, това нещо няма да има дори минимален ефект срещу световния глад или промяна в системата. А вероятно всички тези запаси от расителна храна като житни култури, които няма да бъдат дадени за фураж на животните, по-скоро ще бъдат умишлено унищожени или оставени да изгният в складовете, за да останат цените високи, отколкото да бъдат безвъзмездно раздадени на бедните и гладуващите или намалени цените така, че всеки да може да си ги позволи. В настоящата ориентирана към печалбите система сценария, който чертаят вегетарианците е невъзможен.
Някои от тези проблеми получават внимание от различни политици, модерни леви и партии на „зелените“, но основните механизми и корените на тези проблеми не биват адресирани по необходимият за това начин. Вместо това, инициативата за промяна е оставяна в ръцете на корпоративно доминирания свободен пазар, където корпорации си измиват ръцете от антисоциалната си дейност чрез грийнуош кампании и псевдо-социални дейности.
Всичко казано до тук обаче не означава, че вегетарианството или веганството са безсмислени неща или че не водят до нищо прогресивно, дори напротив. Просто не трябва да се ограничават до диетични избори или консуматорски бойкот, а придобият една по-социална, философска и глобална визия, която предлага политическия веганизъм. Вегетарианството и веганството трябва да бъдат здраво обвързани с човешките права, правата на работниците, политическите права и движенията за еманципация във всички сфери, защото хората, природата и животните са неразривно свързани с една и съща система, която ги репресира и поробва.
Организации като ЕС, Г8, ГАТТ, НАФТА, МВФ, СТО и др. играят една от най-важните роли поддържането на тази икономическа система в услуга на малцинството от елити, които са в позиция да вземат решенията относно нашите животи и животите на милиарди животни и цели екосистеми. Така че т.нар. антиглобалистки социални движения, дори и да не са съставени от вегетарианци и вегани, с действията си по отношение ограничаването на деструктивната власт, концентрирана в тези елити и организации, също се борят и за освобождението на животните. Всички социални движения, които се организират на базата на принципите на хуманизма, солидарността, равенството и зачитането на автономията на индивида дори се борят по този начин и за освобождението на животните.
Един от начините да предприемем действие за промяна, освен да станем вегетарианци и вегани, е да се включим в социалните движения за автономия и справедливост не само за животните, но и за хората. Нашата всекидневна консумация на храна и всякакви дурги продукти директно и индиректно адресира незачитането на правата на милиони хора и животни във всички краища на света, промяната идва чрез осъзнат и отговорен избор, какъвто без съмнение е вегетарианството/веганството, но то е само една проста стъпка, в никакъв случай не е крайно стъпало към свободата. Работата, която трябва да свършим, за да не позволяваме на супермаркетите, транснационалните корпорации, правителствата, ЕС или Г8 да ни диктуват как да живеем нашите животи и как това ще се отрази на живота на по-малко привилегированите от нас, е много по-сериозна от простия избор да станем вегетарианци/вегани (който обаче си остава много важен).
Хората, които не правят разлика между консуматорския/диетичен веганизъм и политическия/социален веганизъм правят много сериозна грешка и заблуждават себе си относно естеството на веганството. Аргументът “дори и да станеш веган, това няма да спаси живота на нито едно животно” издиша, защото по никакъв начин не показва корелация между глобална капиталистическа индустрия и индивидуален живот, двете неща просто не са свързани.
Аргументът, че индивидуален лайфстайл и консуматорски бойкот не могат да спасят живота на животните е правилен, но в повечето случаи критиците на веганизма не го казват по релевантен начин, който би бил “Веганите, които практикуват само диетичен/консуматорски веганизъм не могат да променят нищо”, а вместо него казват “Веганите са заблудени, че могат да променят нещо с диетата си или консуматорски бойкот”, с който те поставят общ знаменател на действията на всички хора, които са решили да станат вегани и насоките, в които тези им действия биха поели впоследствие. В затворите по света има толкова много вегани, които са освободили животни от експлоататорски институции, които са нанесли икономически саботаж на капиталистически бастиони, които са пряко свързани с отнемането на животи и експлоатацията на хора и животни, всички тези действия са извършни поради социални и политически възгледи, но в същото време тези хора отдават голяма заслуга за тези си действия и на изключително важното в тяхното лично морално и активистко израстване решение да станат вегани, като по този начин директно се противопоставпт на твърдението, че “веганството няма да спаси живота и на едно животно”. Основото, което критиците на веганизма не искат да признаят е, че веганството е основа за изграждането на революционното съзнание, а не крайна точка и решение на всичките проблеми. Вегетарианството и консуматорското/диетично веганството обаче не са и толкова негативни, въпреки всички слаби точки в тях и невъзможността им да осъзнаят корена на проблемите и глобалната хуманна и социална визия на политическите вегани. Благодарение на тях има все повече студенти, отказват да участват в лабораторни експерименти с живи животни в университети и институти, все повече хора отказват да купуват козметични продукти, лекарства, стоки от бита или цигари, които са били тествани върху животни, все повече хора купуват тези скъпи био или феър-трейд продукти. Това естествено не променя природата на капитализма, нито има голям ефект върху него, а просто създава нова пазарна ниша от която капиталистите да печелят, но пък дори от чисто утилитарна гледна точка самата алтернатива да се предлагат продукти, които не са тествани върху животни, които не са ГМО, които не са свързани с убийства на живи същества, е за предпочитане пред такава, в която милиони страдат. Може да звучи цинично, но по-добре мнозинството от хорара да предпочитат малко по-слабо експлоатирани работници и модерна пазарна ниша, в която да харчат парите си, отколкото много по-силно експлоатирани работници + милиони измъчвани и избивани животни + ГМО храна, агресивни реклами и пр. Не подкрепям подобни практики, но в някакви утилитарни рамки това е по-малкото зло.
Всички, които повишават социалното самосъзнание по важни обществени въпроси са от голяма важност за популяризирането на идеологиите, които се опитват да променят доминантните институции и парадигми, така както не всички, които се определят като анти-расисти имат развито социално самосъзнание по всички въпроси за човешките права и не са част от никакви социални движения, но въпреки това играят роля в изкореняването на расизма от общественото съзнание, така и диетичните/консумеристки вегетарианци/вегани може да нямат социални идеи и да не са част от еманципаторско движение, но могат да изиграят роля в манифестирането на важни хуманистки идеи като вегетарианството и правата на животните сред масите.
Политическият веганизъм като теория е пасивна манифестация на идеология, която се свързва с много активна практика, включваща пряко действие по освобождение на животни, икономически саботаж, егалитарни и демократични форми на организиране и натиск върху индустрии и правителства и т.н., като практиката на веганистите води до сериозни репресии от страна на полиция и държава срещу активистите, което показва, че техните тактики наистина имат ефект върху системата.
Всички, които казват, че вегетарианската диета и кампаниите за промени в законодателства и подписки за забрана на експериментите с животни не правят нищо за промяна на неравенството в обществото, нека дадат предложения как това може да се промени, как може да се създаде едно истинско движение за правата на животните и как хората в него да не се интересуват само от животните, поставяйки ги преди хората, а да станат активни и във всички останали социални движения, които се борят за правата на хората, включително работници, етнически малцинства и всякакви дискриминирани и репресирани групи.
Идеята за освобождението на животните стои на едно и също морално стъпало с тази за свободата на хората не защото животните и хората са еднакви, а защото и животните и хората притежават основните фактори, които са необходими за признаването на права за едно живо същество. Това са самия живот като такъв и желанието да се изживее пълноценно, способността за усещане на чувства (като болка и страдание), емоциите (като психологическата емоция, когато си отделен от майка си и семейството си), способността да се движиш свободно и да се социализираш с другите индивиди от твоя вид. Нито свободата на хората, нито освобождението на животните са някаква абстрактна цел, тъй като и двете се отнасят за индивидуални живи създания с индивидуални концепции за живота и смъртта, същества, които формират социални клетки и имат всички тези способности да чувстват болка, отчаяние, депресия, страх, когато бъдат държани в плен. Когато се отричат тези права по отношение на животните, обвиненията в антропоцентризъм и видовизъм не са неоснователни.
Антропоцентричната и тунелна визия по отношение на животните, според която няма проблем с това на тях да се гледа като роби в икономиката и социалната система на хората, без значение дали тя е тоталитарна, авторитарна, либерална или антиавторитарна, без значение дали става въпрос за използването на животни като суровини и роби за месо, млечни продукти, забавление или ужасяващи експерименти, тази визия спъва развитието на цялото общество и не може да бъде наречена истински хуманна или справедлива. Борбата за установяване на автономия за животните е едновременно борба за премахване на фундаментални несправедливости и неравенство в човешкото общество. През последните векове доминиращият светоглед се променя от средновековен религиозен, до буржоазен земевладелчески, бял и привилегирован, мъжки, хетеросексуален, с цел да стане „общочовешки“. Дори и при него обаче експлоатацията на животни ще бъде огромна несправедливост в обществото, защото убитите от кървавите индустрии животни всяка година надвишават броя на човешката популация в целия свят почти 7 пъти. Така че визията за един по-добър свят не свършва само с разрешаване на социалните въпроси за хората и справедлива общочовешка визия, а минава и през решаване на въпроса с експлоатацията на животните и даването им на автономия и свобода.
За освобождение на хората, животните и природата.
За пълно освобождение."
Редактирано от Moд (вere) на 18.03.11 07:18.
|
Веганството и социалното неравенство
(ентусиаст)
